ОСНОВНИЯТ ЧОВЕШКИ ПРОБЛЕМ И ДЕЦАТА КАТО ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА

November 27, 2021

Времето, в което живеем е такова, каквото е. На фона на едни периоди от историята ни то изглежда прекрасно, на фона на други - отвратително и опасно. Всеки период от времето има своите лични и общи предизвикателства и своите благоприятни страни, следователно не можем използваме старите методи, тъй като те са имали своето предназначение в миналото, но са безполезни в настоящето. Езикът е ограничен и дуален - думите винаги притежават две страни и е невъзможно той да изкаже нещо, с което всички да се съгласят. Дори и ако думите идват от най-мъдрия човек на света, те претърпяват промяна в ума на всеки отделен човек и тяхното оригинално значение се губи в неговите представи за тях.

КОМУНИКАЦИЯ

Липсата на добра комуникация е основната причина за глобалните човешки проблеми. Всеки човек държи сляпо на своите виждания, своите вярвания, своите предразсъдъци. Проблемът не е в липсата на средства и достатъчно добри идеи за справянето с общите проблеми, а в липсата на способност те да бъдат възприети, защото всеки смята, че знае по-добре от другия. Съществуват различни комбинации от хора - интелигентни и твърдоглави, интелигентни и любящи, невежи и искрени, невежи и твърдоглави и хората, които са отвъд човешкото и наричаме мъдреци/просветлени. Хората, които са способни да направят глобални промени са интелигентните. Невежият човек не може да достигне до върховете на обществото, защото изискванията необходими, за да бъдат достигнати, а именно остър, бърз и креативен ум, заедно с добра памет и много информация, му липсват. Това е добре, защото невежият човек е неспособен да предвижда ситуации и събития в по-големи мащаби, както и да се справя с тях. Следователно невежият човек не може да направи каквато и да била глобална промяна - приятна или неприятна. Невежият и твърдоглав човек може да навреди най-много на себе си, както и на малцина хора около него, които са също толкова невежи. Невежият и любящ човек може да живее прост живот, но е щастлив, защото всички го обичат поради неговата обич към тях. Обикновено тези хора достигат до най-дълбоките води на живота, тъй като мислят по-малко и живеят по-интензивно. С нарастването на интелекта и амбициите, интензивността на живота намалява. Светът обаче, за да се развива все по-благоприятно глобално, има нужда от интелигентни и любящи хора, които да имат контрол над решенията в глобален мащаб. Хора, които не са загубили човешкото в себе си с разтежа на интелекта си. Хора, които са способни да вземат абсолютно най-доброто решение в полза на цялото и все пак не са загубили способността си да страдат за ощетените от това решение. Хора, които искрено гледат благополучието на останалите и имат дух, който не се пречупва от мъката и чувството за вина към всички ощетени във всяко едно тяхно решение, тъй като, поне за момента, е невъзможно да няма хора, които да не се чувстват ощетени при глобални промени в полза на цялото човечесвтво, или държавата. Дори и в един идеален свят винаги ще се налага да има ощетени в дадени отношения, в зависимост от обстоятелствата, но хората ще са достатъчно възприемчиви към живота, в който всяко нещо, което е ощетено, по един или друг начин, изпълнява своята функция, с която допринася за цялото. Щастието и красотата на живота се съдържа точно в това - да не възприемаш себе си като отделна единца, а като целия процес - да плаваш в синхрон с живота, а не срещу него. Да приемеш с удоволствие и наслада, каквото дойде към теб. Единствено амбициозният ум не приема естествения процес на живота. В един идеален свят ощетените не биха били лишени от храна, подслон и здраве, а по-скоро то би се изразило в много по-леки необходими жертви, на които се гледа като на удобства, които не са от съществено значение за духовното, интелектуалното и телесното развитие на човека. Съществената промяна, която трябва да настъпи у хората не е желанието всеки човек да бъде равен на другия, всеки човек да има задължително това и това като съществена необходимост, а всеки човек да вижда себе си като цялото. Не бива да правим грешката, че щастието е целта на живота, че удоволствието носи щастие, не бива да се привързваме към нашите идеи за "добро" и "зло", или към каквато и да е идея за "целта на живота". Ако го направим, то тогава ставаме неспособни да бъдем едно с цялото, а се опитваме да променим цялото, така че то да се впише в нашите идеи. И ако всеки има своя идея, то конфликтът е неизбежен. Това е причината за липсата на комуникация - всеки се опитва да промени другия спрямо собствените си идеи, защото е сляпо убеден, че той е прав и следователно става твърдоглав/егоистичен.


РЕШЕНИЕ

Проблемът за липсата на комуникация между хората винаги е съществувал, но никога лошите последствия от него не са били толкова заплашителни в глобален мащаб и никога досега човечеството не е имало потенциала да се справи с него. Човешкото разбиране и осъзнатост е на много по-високо ниво днес, защото способността ни за комуникация е глобална. Способността ни да виждаме целия свят съществува за първи път. Способността ни да се докоснем до думите на най-мъдрите и интелигентни личности някога съществува за първи път. Всичко това е благодарение на напредъка в научните ни познания и следователно технологията произлязла от тях. Много по-трудно е да поставиш ума на човека в клетка, когато той има достъп до различните възгледи на хиляди велики личности. Свободата на ума на модерния човек е много по-голяма, и все пак тази свобода се продава за амбиции и телесни удоволствия, които го правят егоист. Това от което светът има нужда не е повърхностна промяна - промяна в законите и правата, а промяна в ума на индивидуалния човек. Не промяна, в която да се заместят едни идеи в ума на човека с други, едни идеали с други, а промяна в по-дълбоките нива на ума му. Промяна в това дълбоко подсъзнателно място на ума, което възприема света преди съзнателната мисъл. Това място има нужда да бъде пречистено, така че да може да вижда нещата ясно, а не да ги вижда през предварителни навици и убеждения. Не да ги вижда просто с очите и да му коства воля да не ги съди, но да ги възприема цялостно такива, каквито са в действителност, без капка усилие. Тази промяна е невъзможно да настъпи масово при вече зрелите хора, които боледуват от предразсъдъци, вярвания и сляпо самочувствие в представите си, но целта може да бъде лесно постигната при подрастващите. Децата в повечето случаи все още не са обременени напълно от представите на родителите си, учителите си, социалните мрежи и обществото като цяло, за "правилно" и "неправилно", "полезно" и "вредно", "благородно" и "порочно", "ценно" и "безполезно". Дори не е необходима глобална промяна в образователната система, ако детето е отгледано в условия, които стимулират любопитството му. Едно дете може да бъде любопитно само когато е невежо в един особен смисъл и осъзнава, че не знае. Следователно неговото невежество трябва да бъде винаги стимулирано в следния смисъл: Когато детето достигне до някакво заключение относно нещо е хубаво да му се показва и противоположна гледна точка, в която неговото заключение е невалидно и му разкрива, че абсолютната истина е някъде по средата. Така се избягва привързването към дадена представа и следователно умът остава жив, винаги динамичен, а не мъртъв със статични идеи, които в последствие се превръщат в призма през която вижда света изкривен. Умът остава способен да се адаптира и справя със ситуациите, а не се опитва да ги промени спрямо своите възгледи, и когато не успее да започне да обвинява друг и гнева в него да го убие. Образователната система не е лоша сама по себе си, лош е начинът, по който подрастващите възприемат информацията, която им се дава. Промяна в образователната система, която да бъде в синхрон с родителите, които имат за цел да поддържат любопитството на детето си, като същевременно запази информацията, която им се преподава, ще улесни и ускори целия процес многократно, но големите промени изискват много средства и разум, а изразходването на много средства изисква съдействието на множество доста осъзнати хора. Поради тази причина е по-лесно да започнем с промяна в себе си и подрастващите около нас, отколкото да се опитваме да направим глобални промени, които да свършат всичко вместо нас.

Автор: Васил Стоянов

Powered by Blogger.