ВИСШИЯТ ЧОВЕШКИ МОЗЪК И РОЛЯТА МУ В НАУКАТА

September 16, 2021


Човешкият мозък е най-сложната позната организация на материята във видимата ни Вселена. Не съществува нищо по-сложно от неговата изтънчена структура, която му позволява да извършва ефикасно и прецизно невъобразим брой процеси в секунда, които дори и най-мощният суперкомпютър на текущия ранен 21 век не може да пресъздаде. Мозъкът е способен да създаде по-голям брой връзки между своите неврони, отколкото броя на всичкии атоми във Вселената ни. Това, което прави човекът "човек" е неокортексът (мозъчната кора), която изглежда като обвивка над по-примитивните части на мозъка срещащи се и при организмите, които са крачки назад от гледна точка на еволюцията. Няма да се спираме над функциите и дяловете на по-примитивния мозък, както и над основните дялове на самия неокортекс, а по-скоро ще разгледаме човешкия мозък като две противоположности, които работят в синхрон, така че да придадат съществуването на най-гениалните идеи и прозрения на човешкия вид, на най-прекрасните произведения на изкуството, на дълбоките философски разсъждения, на най-докосващата поезия. Идеята ни не е да анализираме и изучаваме функциите на мозъка, а по-скоро да разгледаме последствията от тези негови функции, както и да се замислим над последствията, които биха настъпили, ако някъде далеч в миналото първите хора се намираха под други обстоятелства, които да тластнат еволюцията в коренно различна посока.


ЛОГИКА И ИНТУИЦИЯ

Когато казахме, че може да разгледаме мозъка на едно по-мащабно ниво от две противоположности, имахме предвид неговите две полукълба (хемисфери). Може би някои от вас вече са малко или много запознати с техните основни функции. Лявото полукълбо е отговорно за процеси като писането, изразяването, анализирането, смятането, логическо мислене и др. Накратко то изглежа, че извършва главно процеси, които вървят последователно, стъпка по стъпка. Дясното полукълбо е отговорно главно за нашето въображение и откриване на модели. Когато казваме "откриване на модели", визираме способността на човешкия ум да открива картината, която дадена информация ни разкрива. По време на сън изглежда, че дясното полукълбо остава много по-активно от лявото, тъй като нашето въображение се развихря, докато аналитичните способности остават неактивни. Голям брой експерименти в сферата на сънищата разкриват, че хората имат склонността да губят своите способности да четат добре, да мислят логично и да взимат адекватни решения докато сънуват. Способността да откриваме модели е изключително важна, тъй като откритията обикновено се случват, когато открием общ извод от данните, които имаме. Аналитичната хемисфера е изключително прецизна в детайлите, но не вижда голямата картина, която те разкриват. Науката включва интензивна работа и с двете полукълба на мозъка. Не може да съществува наука, ако липсва едно от тях. Когато обаче дясното полукълбо излезе извън релси, или с други думи, когато човек има склонността да не мисли логично, това полукълбо открива модели, които не са тъждествени с реалността. Например в поведението на вашия партньор може да откриете модел, който ви казва, че има нещо, което крие, но този модел всъщност в последствие може да се окаже погрешен. Или пък може да откриете модел който ви разкрива една картина, в която извънземни живеят в кухата Земя, или пък, че Земята е плоска. Ако лявата хемисфера не се намеси в такива случаи, то това може да доведе до параноя или шизофрения. Аналитичното полукълбо взима открития от интуицията модел и го подлага на анализ. Провежда умствени или физически експерименти, за да провери дали това, което те ще покажат съвпада с модела. Ако действителността от експериментите не съвпада с дадения модел открит от въображението на дясното полукълбо, то тогава той трябва да отпадне. "Критичното мислене" означава да не приемаме това, което на пръв поглед ни изглежда истина, а да проверим внимателно данните и да сравним извода от тази проверка с нашата идея за истината. Конспирациите обикновено се пораждат в ума на човек, когато най-различни данни бъдат извадени от контекст и бъдат свързани по такъв начин, че да го насочат към откриването на точно определен модел. Когато човек сметне, че е открил нещо "ново, скрито", нещо което смята, че би го поставило над останалите, защото той е бил "просветлен", а те все още седят "слепи", това му харесва, тъй като е в природата на човека да изпитва удоволствие от това да се чувства над останалите в някакво отношение. Това удоволствие го стимулира да задълбочава изучаването на своя нов открит модел. Разбира се това "изучаване" включва търсене на още данни в подкрепа на този модел и така той се затвърждава. Всеки ще намери това, което търси. Ако аз вярвам, че Земята е в центъра на Вселената ще търся данни в подкрепа на това мое вярване. Освен опасността от изпадането в черната дупка на конспирациите, човек е способен да изкриви вижданията си за всяко едно нещо, ако не използва лявото си полукълбо по предназначение. Може би фактът, че анализирането и логическото мислене изискват много повече време и усилия, както и фактът, че могат да ни разкрият истина, която да разруши нашите скъпоценни гледни точки и вярвания, ни кара да страним от тези дейности.


ПРОГРЕСЪТ В НАУКАТА

В научната среда е прието, че когато някой създаде нова теория базирана на факт открит от даден експеримент, то този експеримент трябва да бъде проведен от още много други учени, както и да се направят много експерименти в опит да се докаже, че теорията е невалидна. Ако всички останали получат същия резултат от своите експерименти и всички опити да се отхвърли тази теория са се провалили, чак тогава тази теория може да бъде приета за валидна. Научният прогрес се корени в израза "Когато елиминираш всичко, което е невъзможно, това, което остава, независимо колко е невероятно, трябва да е истина." Разбира се и науката прави грешки, които се разкриват с времето, но това също е част от прогреса ѝ. Когато тя приема нещо за истина, го прави след като е анализирала цялата налична информация. Когато с времето постъпят нови данни сочещи грешки в досега приетия модел за истина, тази истина отново се подлага на множество експерименти включващи и новите данни, след което се променя, усъвършенства. Само се момент се замислете колко много знаем за човешкия организъм, за организмите като цяло, за Вселената, за структурата на всичко около нас, и какви огромни ползи имаме от тези знания в сферата на медицината и технологията, които правят оцеляването ни по-лесно и по-дълготрайно сравнение с хората преди хиляди години. Приемаме устройствата в джобовете си за даденост, но технологията, която ги е създала е коствала векове и множество животи в отдаденост на научния прогрес, идващ от желанеито на човека да разбере живота и света около себе си. Негативните чувства към науката, които се таят в сърцата на част от хората по света са оправдани, когато се наблюдава положението, в което се намира света благодарение употребата на технолгоията произлизаща от нея. Но науката не може да промени същността на човека.


АМИ АКО...

За да стигне нашият мозък до текущото му развитие са били необходими милиарди години. През този дълъг период от време, светът заобикалящ организмите е бил основният фактор контролиращ естествения подбор. В зависимост от обстоятелствата, които природата е създавала за организмите, те еволюирали, така че да се приспособят по-лесно към тези обстоятелства. В историята на нашата планета в хода на еволюцията, освен нейната природа, са участвали и различни катаклизми дошли извън нея - астероиди и комети. Например според най-добрата ни теория, динозаврите са изчезнали от астероиден сблъсък със Земята. Това дало шанс на бозайниците да процъфтят и следователно да просъществуваме ние. В този ход на еволюцията, след изчезването на динозаврите, са се случили много неща, които били необходими, за да имаме този невероятен компютър в черепите си. Може би ако обстоятелствата в природата бяха малко по-различни и сръчността на крайниците не е била измежду най-добрите приспособления за оцеляване, то нямаше да има бозайници с толкова детайлни такива. Липсата на добра сръчност води до ограничение на способността за изобретяване, а липсата за способност на изобретяване до липса на креативност; липсата на креативност до липса на умствен напредък. Само за момент оставете през ума ви да мине представата за това колко много видове животни, насекоми и влечуги съществуват на Земята. Колко по-различни възприятия и приспособления за своята околна среда притежават от нас. Помислете за разнообразието от начини, по които един организъм може да се адаптира към средата си. Сега се замислете и за това ако някъде назад далеч в историята на Земята, нашият клон в еволюцията беше поел по малко по-различен път. Колко по-различни щяхме да сме. Тази мисъл може да се разгледа и от перспективата на всеки един организъм. Крокодилът също би си задал въпроса "какво ли друго можех да бъда?" Разбира се той обаче не е способен да го направи. И ако се замислим по-дълбоко ще осъзнаем, че ако бяхме нещо друго, може би нямаше да притежаваме нужния интелект, с който да си зададем този въпрос. Точно защото сме това, което сме, защото сме хора, можем да мислим над тези въпроси. Дали щяхме да бъдем същество, подобно на крокодила, който е неспособен да мисли като нас, или щяхме да бъдем същество, което сравнение с текущото ни аз, би било като маймуната сравнение с нас, не знаем, но фактът, че можем да разсъждаваме ни дава способността да оценим това, което сме, независимо какво е то.

Автор: Васил Стоянов

Powered by Blogger.