Майкъл Нютон и регресията между животи - какво се случва след смъртта според хипнозата
Съществуват многобройни философски, религиозни и духовни постулати, като всеки един от тях изразява своята представа за живота след смъртта и за съществуването на духовен свят. Ако приемем, че човек притежава някакви спомени относно отвъдното, самият факт, че те не са налични за обикновеното ни съзнание, ни насочва да търсим в дълбините на нашата несъзнателна същност. Един от методите, чрез които според някои духовни и хипнотерапевтични практики може да се докоснем до тези дълбоко заровени спомени, е регресията, или с други думи - хипнозата.
Най-известният хипнотерапевт, свързван с регресията към минали животи и периода между въплъщенията, е Майкъл Нютон. През XX век той написва няколко книги, в които разглежда различни нива на човешкото съзнание и описва прогресивна карта от събития, които според неговите сесии с пациенти се случват в периода след смъртта на тялото до новото прераждане. Важно е още в началото да се направи уточнение, че тези идеи обичайно се разглеждат като духовна и философска интерпретация, а не като научно доказан модел.
Трите нива на съзнанието според Майкъл Нютон
В своята теория Нютон разглежда съзнанието като проявяващо се на три нива. Първото е съзнателният ум, който познаваме като интелекта и чрез който извършваме мисловната си дейност. Това е нивото, на което мислим, анализираме, взимаме решения, творим и категоризираме събитията, хората и обектите около нас. То е основата на нашето ежедневие и на начина, по който се ориентираме във физическия свят.
Второто ниво е подсъзнателният ум. Според Нютон именно той съдържа нашите спомени, включително и тези, които биха могли да бъдат свързвани с предни животи. Подсъзнанието е изворът на нашите навици и на несъзнателните ни действия и мисли, които се формират чрез многобройно повтаряне, както в този живот, така и според неговата теория - и в минали животи. То е складът на натрупаните впечатления, към които съзнателният ум не винаги има свободен достъп.
Третото ниво е свръхсъзнанието, което Нютон представя като същността отвъд паметта. Това е онова, което според него стои отвъд отделните спомени и преживявания и което облича себе си със съдържанието на подсъзнателния ум, за да оформи характер. Именно този характер, който истинската същност придобива от импресиите в паметта, той определя като „душа“.
Според тази логика честото повторение затвърждава определени спомени по-силно и те постепенно се превръщат в тенденции, които търсят изразяване. Тези тенденции придават качества на истинската същност и тя започва да придобива характер с определени наклонности. Неспособността на човека да се откъсне от тези наклонности, които го насочват към определен тип живот, води до все по-силното им затвърждаване и следователно - до ново прераждане. Когато характерът на истинската същност стане част от определено физическо тяло, тенденциите на душата се сливат с емоциите и мислите на тялото в конкретния живот, за да се създаде един общ характер, с който човекът започва да определя себе си.
Колкото повече идентифицираме себе си с нашето тяло, толкова повече се идентифицираме единствено с емоциите, чувствата и мислите от този живот. Така според тази теория ставаме слепи и невежи не само към собствените си подсъзнателни тенденции, но и към нашата реална същност.
Какво представлява хипнозата в този контекст
Нютон държи да подчертае, че според неговата гледна точка хората под хипноза не сънуват и не халюцинират. Важно е, разбира се, да се отбележи, че това е част от неговото разбиране и от начина, по който той интерпретира наблюденията си, а не неоспорим научен консенсус. В своите обяснения той посочва, че когато човек е под хипноза, мозъчните вълни намаляват от Бета, което е състоянието на будност, преминават през междинния Алфа етап и достигат различни нива в Тета диапазона. Именно това състояние той определя като хипноза, а не като сънуване.
Когато спим, според обясненията на Нютон, мозъкът преминава отвъд Алфа диапазона и достига Делта, където съобщенията от мозъка се препращат до подсъзнанието и придобиват изразяване в сънищата ни. Това разграничение е важно за цялата му теория, защото именно чрез него той се опитва да обясни защо възприема регресивната хипноза като достъп до по-дълбоки пластове на паметта, а не просто като въображаемо сънуване.
Кой е Майкъл Нютон?
Д-р Майкъл Дъф Нютон е американски психо- и хипнотерапевт. Той има докторат по консултативна психология и е сертифициран хипнотерапевт. Също така е бил член на Американската асоциация на психолозите-консултанти. В ранната част на кариерата си Нютон се придържал към стандартната употреба на хипноза за лечение, тъй като самият той бил атеист. Всеки пациент, който е пожелавал да бъде хипнотизиран с цел да си спомни предни животи, е получавал „не“ за отговор.
Промяната настъпва след един случай, който се оказва повратна точка в професионалния му път. Един негов пациент имал оплаквания от болки в дясната страна на тялото, които според физическите изследвания сочели източник на психологична основа. Неспособен да открие този източник в спомените до детството на пациента си, Нютон поискал от него под хипноза да отиде до източника на болката. Тогава пациентът започнал да заявява, че е войник, който кърви на земята.
Нютон поискал от него да опише значката на униформата си, както и заобикалящата го среда. Освен хипнотерапевт и психолог, докторът бил и добър историк, който сверил описанието на пациента си със запазена документация от Първата световна война. Според разказа му той открил, че войникът, за когото пациентът се представял, не само е съществувал, но и обстоятелствата около смъртта му съвпадат с поразителни детайли с думите му. Именно това събитие отключило желанието на Нютон да разбере повече относно предните животи.
Не след дълго хипнотерапевтът осъзнал, че може не само да накара пациентите си да си спомнят свои предполагаеми предни животи, но и състояния, които според тях се коренят в периода между смъртта и новото прераждане. В един от случаите Нютон попитал жена под хипноза дали има група от приятели, които ѝ липсват. Пациентката отговорила, че ѝ липсват нейните приятели и затова се чувства толкова самотна на Земята. Хипнотерапевтът бил объркан и я попитал да обясни къде се намират тези нейни приятели. Не след дълго жената отговорила: „В моя перманентен дом, и в момента ги виждам всичките!“
След този случай Майкъл Нютон започнал да използва хипноза с цел да разбере отвъдния свят. След десетки години проучвания с неговите пациенти той описва етапите, които според тези разкази се случват след смъртта. Тук е важно да се спомене и още нещо, на което той сам акцентира - пациентите му идвали от различни култури и имали различни религиозни вярвания, а понякога и липса на такива. Това според него прави сходствата в техните истории под хипноза трудно обясними само като случайност. В същото време той подчертава, че всичко, което пациентите му споменават относно отвъдния свят, са единствено аналогии и символи, а не реална картина в буквалния смисъл на думата. Пациентите не могат да обяснят нещо невеществено като такова. То може единствено да бъде изживяно. Затова и вербалните описания могат да бъдат само аналогии, сравнения и примери.
Етап 1 - Напускането на тялото
Според описанията, които Нютон събира от пациентите си, след като физическото тяло загине, душата го напуска и започва да възприема реалност отвъд петте сетива. Пациентите често описват себе си като „малки топки светлина“, които напускат тялото. Усещането за отделяне от него те оприличават на смяна на кожа или на обелване на банан с един замах.
След като човек напусне тялото си, започва да се чувства освободен от страданието и болката. Пациентите също така описват себе си като безтегловни и носещи се в пространството, сякаш се намират във вакуум, в който не съществува нищо солидно. Не след дълго душата бива обзета от усещането, че е дърпана по естествен начин от неосезаема сила към искряща светлина. Понякога тази светлина може да бъде в близост до душата, а понякога - извън планетата.
Според тези описания душата може да се противопостави на тази сила, ако не може да приеме смъртта си и желае да остане по-дълго в това междинно състояние. Това желание да остане по-дълго на този свят Нютон разглежда като знак за „млада“, тоест незряла душа, която е прекалено обвързана с нещо или някого във физическия живот. Пациентите твърдят също, че времето в това състояние се възприема различно - няколко минути могат да бъдат еквивалентни на няколко дни във физическото тяло. Някои души, главно незрелите, остават по-дълго, защото искат да видят кой ще присъства на погребението им, докато зрелите се насочват веднага след смъртта си към искрящата светлина, след като напуснат тялото си.
Етап 2 - Движението към светлината
След като душата рано или късно се отдаде на силата, която я дърпа към светлината, тя изпитва нещо подобно на преминаване през тунел. Някои пациенти уточняват, че това не е точно тунел, защото тунелът има стени, докато преживяването е по-скоро притегляне към светлина, около която няма нищо друго. След преминаването към тази светлина повечето пациенти осъзнават, че не са наистина мъртви в атеистичния смисъл на думата, а описват този етап като завръщане у дома.
Различните души описват различно ниво на детайли след преминаването на ярката светлина в зависимост от това колко са зрели. Светът, който бива възприеман след светлината, се усеща като „торта“, която има различни слоеве от светлина, изглеждаща прозрачна и изкривена. Този свят не е солиден, макар на пръв поглед да изглежда така. Всички слоеве от светлина са преплетени в дебели нишки и всичко е симетрично. Има различия в дебелината и цветовете на слоевете, които се движат напред-назад. Цветовете им са сякаш различни нюанси на бялото.
Пациентите си спомнят различни звуци и мелодии, докато са теглени към „правилния“ слой. Някои от тях описват тези звуци като вибрации. Тук Нютон прави и интересна асоциация с индийските Веди, според които съществуват различни астрални нива, представляващи измерение, което е посредник между физическия и отвъдния свят.
Етап 3 - Навлизането в отвъдния свят
Мястото, на което душите отиват след астралните нива, е описвано като безкрайно по размери, невероятно спокойно, цветно и изпълнено с носталгични вибрации под формата на звуци и миризми, които съответстват на личните спомени от физическия живот. Въпреки че онова, което „виждат“, не може да бъде поставено в рамките на езика, присъщ за физическия свят, пациентите често описват сходни структури или места, които са оставили дълбок отпечатък в тях по време на живота им тук.
Според тези разкази всички души, с изключение на много зрелите, виждат същества, които описват като духовни спътници от тяхната духовна група или виждат своя духовен водач веднага след навлизането в отвъдния свят. Единствено незрелите души изпитват нуждата да бъдат посрещнати обратно от някой техен близък, за да направят по-лесен процеса на приемането на смъртта.
Пациентите описват тези близки за тях същества като топки светлина с различни цветове, които телепатично могат да проектират изображения в ума им, така че да бъдат възприети сякаш имат някаква физическа форма. Една от пациентките на Нютон например описала, че е видяла своя чичо, към когото била много привързана. Доста интересно е и друго твърдение, което се повтаря в разказите под регресивна хипноза - че душата в отвъдното може да срещне и хора, които все още не са починали. Това се обяснява с идеята, че душата може да изпрати малка част от себе си във физическо тяло на Земята, а останалата ѝ енергия да остане в духовния свят. Следователно според тази концепция е възможно починалите да видят свои близки, които все още са на Земята.
Когато Нютон искал от пациентите си да се опитат да обяснят отвъдния свят, често получавал отговор, че всичко е енергия под формата на светлина - различни нюанси, интензивност и цветове. Също така според описанията нито едно същество не притежава ясна физическа форма, а само слаби очертания, наподобяващи тяло от светлина, което изглежда до известна степен прозрачно. Един от пациентите бил попитан как душата в отвъдния свят може да проектира себе си като имаща човешки характеристики, на което той отговорил: „От моята енергийна маса... Просто мисля относно чертите, които искам да проектирам... но не мога да кажа как получавам умението да правя това.“
Етап 4 - Лечебното място
След като душата срещне своите духовни приятели и своя водач, тя отива на място, което пациентите описват като „лечебното място“. Това място според тях притежава изключително целебна и топла енергия, която се върти около душата, сякаш е жива. Тази енергия пречиства и лекува всички спомени от емоционални болежки и страдания, свързани с физическия живот.
Чувството на изцеление се описва като подобно на вземане на душ след изключително изтощителен ден. Нютон разказва, че емоциите, както ги изживяваме във физическото тяло, не съществуват по същия начин в отвъдния свят. Според неговите пациенти душата притежава единствено банка от спомени, свързани с физическия живот, която съдържа действията и емоциите на човека, и от която могат да се извикват определени моменти, така че да се изпита сходно емоционално преживяване и в отвъдния свят.
Етап 5 - Разговорът с духовния водач
След като душата бъде пречистена от тази целебна енергия, тя провежда „разговор“ със своя духовен водач относно живота, който току-що е приключила. Пациентите описват този разговор като случващ се на телепатично ниво. Според тях духовните водачи обикновено са същества, които понякога не изпитват нужда да продължават да се прераждат, а тяхната цел е единствено да помагат на незрелите души да израснат.
Независимо от грешките, извършени в живота на човека, духовните водачи никога не са осъждащи. Душите ги описват като същества, изпълнени с безусловна любов, чиято единствена цел е да подпомагат растежа. В този разговор душата обикновено получава въпроса дали е щастлива или доволна от резултатите, постигнати в живота си, какво е могла да направи по-добре и дали има някакви съжаления. След това получава искреното мнение на водача, чиято задача е да ѝ помогне.
Етап 6 - Съветът и духовните групи
Не дълго след разговора със своя духовен водач душата провежда разговор със „съвет“, сформиран от много зрели същества, които според пациентите са по-зрели дори от духовните водачи. Разговорът с тях е подобен на този с духовния водач, който също присъства на случващото се със съвета. След анализа на живота, който душата е приключила, тя отива на място, което Нютон описва като подобно на „спирка“, тъй като то е мястото, от което новозавърналите се души отпътуват обратно към своята духовна група.
Пациентите споделят, че докато пътуват към своята група, виждат и други групи души, които изглеждат като „топки от светлина“. Всяка група е нещо като училищен клас, съставен от души, които са сходни по зрялост. Когато една група се сформира, повече нови души не могат да бъдат част от нея в последствие. Душите, които напредват към излизането от колелото на прераждането, могат да напуснат своята група по-бързо и да станат част от нова заформяща се група от души на същото ниво.
Нютон обяснява, че зрелостта на душата се определя по своята интензивност и нюанс на цвета. Чистата бяла светлина представлява „млада“ душа, докато по-зрелите души са с жълта, червена, синя или виолетова аура, като виолетовата символизира най-зрелите. Пациентите споменават, че всяка група от души има свое собствено място в отвъдния свят, което почти няма контакт с останалите групи. И все пак, въпреки че всяка група е отделна от останалите, мястото, в което се намират, често бива описвано като изключително огромно.
Когато пациентите били попитани дали се чувстват ограничени в движението си, отговорът винаги бил „не“. Нютон описва тази част от отвъдния свят като училище с различни класни стаи, в които духовните групи нямат много контакт, въпреки че винаги усещат присъствието на останалите и могат да се свържат телепатично с тях. Липсата на взаимодействие между групите не е поради някакви ограничения или правила, а по-скоро защото душите осъзнават, че трябва да работят със своята група, ако искат да напреднат по-бързо. В същото време Нютон уточнява, че е грешно да мислим за отвъдния свят като за училище, пълно с правила. По-скоро е обратното - души от всички групи и нива се събират заедно понякога по много различни причини.
Етап 7 - Изборът на нов живот
След определен период от време младите души трябва да избират нов живот. Според описанията на пациентите този избор включва три основни решения. Първо душата трябва да прецени дали е готова за нов физически живот. След това трябва да определи какви уроци иска да научи от него. И накрая трябва да избере къде и с кого да бъде в следващия си живот, така че да получи най-добрата възможност да работи по тези уроци.
На този етап душата комуникира много със своя духовен водач и със своите духовни спътници, с които ще работи в следващия си живот. Когато душата стане много зряла чрез осъзнаването на природата на физическия живот, тя спира да изпитва нуждата да се преражда. За някои души това може да отнеме хиляди прераждания в зависимост от скоростта им на развитие. Някои от по-зрелите души избират прераждане понякога единствено с цел да помогнат на останалите.
След като душата вземе своите решения, тя отива на място, което пациентите наричат „Пръстенът“, като според тях той не е единственият. Те не могат да опишат как точно изглежда или как се усеща този „Пръстен“, но могат да опишат неговите ефекти и предназначение. Там душата може да „прегледа“ определени възможности за новия си живот спрямо уроците, които си е поставила за цел. Тези „възможности“ представляват различни тела.
Според описанията душата може да „види“ моменти от живота на съответното тяло, които е най-вероятно да се случат спрямо времето, мястото и хората около него. С други думи тя може да види „кармата“ на тялото. Не само че може да прегледа моментите, които са малко или много предначертани да се случат на даденото тяло, но може и да изпита тези моменти като страничен наблюдател. Преглеждането на тези моменти не е като наблюдаване на филм, а по-скоро като участие в него. Душата има достъп до всичко и всеки в сцената, като е възможно съдбовната сцена да бъде изживяна през призмата на когото и да било в нея.
Етап 8 - Подготовката за въплъщението
След като душата избере едно от телата, дадени ѝ като възможности, тя има още известно време, което да прекара със своя духовен водач и духовни спътници, за да обсъди избора си на тяло и нещата, които са предначертани да му се случат. Според пациентите, веднъж щом душата се въплати в тялото, тя притежава някаква свободна воля, която може да промени неговия живот в тотално различна посока от предначертаната. Това зависи от зрелостта и нивото на съзнателност на душата.
Спрямо казаното от повечето пациенти Нютон стига до извода, че душата има свободна воля дотолкова, доколкото е съзнателна. Пътищата в живота са многобройни, но в повечето случаи те водят до едни и същи дестинации, които представляват съдбовните моменти на тялото. В периода на последната си комуникация в отвъдното със своя духовен водач и духовните си спътници душата обсъжда с тях определени символи, които ще бъдат използвани като „флагове“ в живота.
Един от пациентите на Нютон например трябвало да запомни, че когато види определена огърлица, трябва да се запознае с човека, който я носи, защото той е негов духовен приятел, който ще му помогне в живота. Душите обикновено използват символи, които са предначертани да се случат. Например душата на този пациент е приела огърлицата за символ, защото тази огърлица е продукт на предначертан момент в живота на неговия духовен приятел, следователно вероятността душата да види тази огърлица е много висока.
Според Нютон ние често разпознаваме тези символи чрез интуицията си. Поради тази причина е възможно и да ги пропуснем. След приключването на обсъждането по детайлите на предстоящия живот на душата тя влиза в избраното тяло и започва да работи с мозъка през първите няколко години, така че да се синхронизира с него.
Заключение
Теорията на Майкъл Нютон за регресията между животи, отвъдния свят и развитието на душата продължава да предизвиква интерес сред хората, които се вълнуват от теми като съзнание, прераждане, хипноза и живот след смъртта. В нея се преплитат философски идеи, духовни интерпретации и описания на пациенти под регресивна хипноза. За едни хора тези разкази са вдъхновяващи и дълбоко смислени, а за други остават интересна, но непотвърдена интерпретация на вътрешния човешки свят.
Точно затова, когато подобна тема се представя в статия, е най-добре тя да бъде разглеждана като възглед и теория, основана на описания и субективни преживявания, а не като категорично доказателство. По този начин текстът запазва своята дълбочина, оригиналност и въздействие, като в същото време остава по-балансиран и подходящ за по-широка аудитория.
Автор: Васил Стоянов
Автор: Васил Стоянов
