Какво представляват Йога и Тантра: разлики, философия и ролята на "сексуалната енергия"

Йога и Тантра

Когато говорим за науките на обективния външен свят, те са точни и категорични. Но науките на вътрешния, субективен свят не могат да бъдат такива. Всеки човек преживява вътрешната реалност по различен начин, затова и пътищата към нейното осъзнаване са различни.

Според индуистката традиция съществуват 112 метода за работа с вътрешния свят, които могат да се прилагат по разнообразни начини. Йога и Тантра използват тези методи, но подхождат към тях по различен начин.

Йога започва от крайната цел - Върховното, Бог, най-висшият потенциал на човека. Тя включва дисциплина, усилие, отричане и в крайна сметка води до предаване. В Йога има ясно определена цел, към която се върви чрез различни практики.

Тантра, от своя страна, започва от настоящото състояние на човека - неговата природа такава, каквато е. Там няма борба, а приемане. Това, което в Йога е край, в Тантра е начало. Пълното отпускане и предаване са отправната точка.

Докато Йога се стреми да надмине животинското чрез контрол и ограничение, Тантра използва самата тази природа като средство за трансформация. Един от основните ѝ инструменти е това, което на запад е познато като "сексуална енергия", което често създава погрешни впечатления примесени с неадекватно въображение относно Тантра.

Сексуалната енергия

Когато Тантра говори за тази енергия тя я визира като най-силната творческа сила, с която човек разполага. Това е енергията на сътворението - тя може да създаде нов живот, но също така и идеи, чувства, изкуство, стремежи и действия.

Енергията е една и съща - различна е само формата, в която се проявява. Именно тази форма определя резултата от сътворението. Желанието за размножаване, за знание, за храна, за творчество, за успех - всичко това са различни проявления на една и съща енергия.

По своята същност тази енергия е съзидателна. Сексът е едно от нейните проявления - превръщането ѝ в удоволствие или в създаване на нов живот. Но същата енергия може да бъде преобразена в любов, в стремеж или в духовно търсене и осъзнаване.

Тантра не потиска тази енергия - тя я използва. Започва от най-нисшия ѝ аспект, за да я трансформира в нещо по-висше.

Когато тази енергия не намира израз, тя създава напрежение. Най-лесният начин за освобождаването му е чрез секс. Това носи краткотрайно облекчение - умът се успокоява, напрежението изчезва. Но енергията се възстановява и цикълът се повтаря. Това не е целта на Тантра. 

Тантра не цели нито потискане, нито механично освобождаване. Тя цели осъзнаване. Когато човек разбере напълно този процес, самото желание започва да се трансформира, без нужда от насилствен контрол. Тантра се стреми към работата с тази енергия с цел трансформирането ѝ в гориво за духовно развитие. Акцентът е върху насочване, а не потискане.

Тантра и сексуалността

Тантра не отрича сексуалния акт, но го разглежда по различен начин и се опитва да превърне дори най-нисшeто пилеене на тази енергия във възможност за духовно развитие. При животните този акт служи за размножаване, при хората - най-често за удоволствие. Когато удоволствието е цел, актът се ускорява, защото кулминацията се възприема като най-важния момент.

Но ако човек се освободи от тази цел и навлезе в преживяването без очаквания и контрол, енергията започва да се проявява по различен начин. Тя не се изчерпва чрез освобождаване, а се трансформира.

Съвременният човек често влиза в сексуалния акт с предварително изградени представи - какво трябва да се случи, как трябва да изглежда и какво трябва да се постигне. Това създава напрежение и отклонява вниманието от самото преживяване.

В Тантра липсва стремеж към крайна точка - няма цел. Движението става естествено, а преживяването придобива медитативен характер. В този процес партньорите не просто взаимодействат - те се сливат.

Това сливане не е просто физическо, а вътрешно - изчезва усещането за отделна индивидуалност. Любовта се превръща в ключ към това преживяване.

Любовта и отвъд нея

Любовта е състояние, в което човек забравя себе си и се отдава напълно. Той престава да бъде център на собственото си съществуване и започва да живее чрез другия.

Именно затова любовта се разглежда като един от пътищата към просветление, както в Йога, така и в Тантра. Когато човек загуби себе си, той се слива с живота.

След преживяване на това единство, то остава като дълбок вътрешен отпечатък. С времето човек може да достига до това състояние дори без външен стимул - първо чрез спомен, после чрез въображение, а накрая - спонтанно.

Тантра започва от приемането на човешката природа, а не я отрича, и чрез нея преминава отвъд нея. Йога използва същата енергия, но я насочва чрез дисциплина и практика към същата крайна цел.

Най-висшият потенциал на тази енергия е създаването на „Универсален Аз“ - преход от индивидуалност към универсалност. От съзнание изпълнено с материя, към съзнание изпълнено с пълна независимост и свобода.

Това е път от несъзнание към пълно съзнание.

Автор: Васил Стоянов