БЕЗМИСЛИЕТО НА ДЗЕН - ДА БЪДЕШ ПРОСВЕТЛЕН

November 07, 2020


Дзен е начин на живот тъждествен с реалността. Той не е философия, нито религия, а както ще стане ясно - той е недифинируемо. Колкото повече се опитваме да го уловим, толкова повече ни убягва. В Китай го наричат Дао, в Индия - Брахман, на запад - Бог. Дзен не може да бъде обяснен, нито показан, защото той не е нещо отделно от нас самите. Не може и да бъде намерен, защото намирането предполага търсене. Не можем да търсим нещо, което никога не е било губено. Можем единствено да разберем какво той не е.

Обикновено човекът иска животът му да има смисъл, той се опитва да осмисли всяко едно нещо в света около себе си. Създава свои цели, свои желания, свои амбици, които трябва да постигне в бъдеще. Така той осмисля своя живот, живеейки за бъдещето.

"Tози, който има „Защо“ да живее, може да понесе всякакво „Kак“
- Фридрих Ницше


ПУСТОТАТА ОТВЪД УМА

Самата идея да нямаме никакви цели и амбиции ни плаши, тъй като се чувстваме пусти. Тази пустота умът асоциира със смъртта, докато Дзен я вижда като Истината, която просветлява човека завинаги. Човекът до такава степен асоциира себе си единствено със своето тяло и своята мисловна представа за себе си, че забравя голямата картина. Той, както и всичко останало, не е нещо отделно само по себе си. Ако трябва да бъдем по научни - всичко е една и съща енергия, която проявява себе си в различни форми. Под форма имам предвид различна подредба на атомите, като които тя се манифестира. Формата на енергията, която представлява нашето тяло, ни дарява с точно определени способности за живот. Формата на енергията, която представлява птицата, я дарява с много по-различни. Проблемът идва, когато човекът се влюби толкова много в себе си, в своята текуща форма, че става неспособен да я пусне. От тази любов към себе си, човекът забравя, че той не е самата форма, а енергията зад нея. Енергията, която е една и съща за всичко останало. Тази енергия е животът, и тя е динамична като водата в морето, с приливи и отливи - раждане и смърт, променяне на формата. Отъждествявайки се със своето тяло и своите мисли, смятаме че смъртта на тялото е краят на нашето съществуване. Това всява страх у нас, страх породен от нашето невежество към самите себе си. Този страх ни кара да търсим някакъв смисъл във Вселената и нашия живот. Неуспявайки да го открием никъде в света около нас, страхливият ум автоматично прибягва до създаването на свои собствени идеали и бъдещи цели, към които да се стреми, като те се превръщат в неговия смисъл за живот. Тъй като страхът от края на съществуването ни е толкова голям, умът започва да прибягва до идеята за живот след смъртта, живот в който продължаваме да бъдем това, което наричаме "себе си" в момента. Така човекът живеейки за бъдещето изпуска настоящето. И когато най-накрая дойде това дългоочаквано бъдеще, веднага поставяме нова цел, защото иначе отново изпадаме в ситуацията, в която животът ни става безмислен. Живеем за едно бъдеще, което никога не идва, докато животът в настоящето минава покрай нас незабелязано.


ОТВЪД ДУАЛНОСТТА

Самата идея, че човек може да постави някаква цел, която да постигне и да осмисли живота му, или да извлече нещо от живота като цяло, е смехотворна. Това е сякаш кракът да ритне сам себе си, или зъбите да захапят сами себе си. Илюзията, че има какво да се извлече от живота идва от разделението на "нас" и "светът". Когато отделим себе си от света, отъждествявайки се с формата, то умът започва да разделя светът на все повече отделни неща. Някои от тях се превръщат в негови желания. И когато задоволим тези желания на ума, имаме усещането, че сме извлекли или постигнали нещо от живота, което само по себе си е илюзия. Самозалъгваме се, че сме открили смисъла на живота и не искаме да признаем пред себе си, че това е заблуда. Толкова велик е нашият страх, идващ от дълбините на собственото ни невежество. Задоволяването на интересите на ума, който е отделил "Мен" от "Света" не означава постигане, а по-скоро игра, в която се правим, че сме отделни от това, което гоним. Когато човек осъзнае глупостта на този начин на живеене и фактът, че няма какво да бъде постигнато, уловено или извлечено от живота, и че той самият е животът, то единственото, което му остава е да бъде в настоящето. Да бъде това, което е - Дзен. А това "което е" не може да бъде уловено в рамките на думите и мислите. В момента, в който се опитаме да дефинираме каквото и да било, то губи своята същност, или както го наричат в Дзен - своето "татхата" (такъвост). Алън Уотс, в своята книга Мъдростта на Несигурността, споделя история, в която професор изважда кибрит и пита студентите си какво е това. В отговор получава "кибрит". Професорът оцелва студента дал този отговор и казва "Не, ето това е!", показвайки че думата "кибрит" е само символ, но не и самото нещо. Думите ограничават "такъвостта", като я поставят в границите на идеите на ума, които нямат нищо общо с реалността. Хората живеем в света на думите и мислите, смятайки че това реалният свят. Откъснали сме себе си от реалността, която ни забоикаля и докосва във всеки един момент, като я изкривяваме в рамките на мислите си. Ако трябва да бъде обяснено на по-разбираем език, то всеки човек притежава различен светоглед базиран на своето минало, което обуславя неговия ум. Следователно макар и думите да са еднакви, те имат различно значение за всеки отделен човек. Да мислим, че когато гледаме на света през призмата на собствения ни ум виждаме истинската същност на нещата, би било заблуда. Можем да видим нещата такива, каквито са, светът такъв, какъвто е, единстветно когато умът не е, когато думите и мислите не са. Тук се сещам за още една история, която бях чел някъде за един дзен майстор, който споделял своя път към просветлението си, в който казва нещо от контекста на "В началото виждах планините и реките просто като планини и реки. По средата ги виждах като едно неделимо цяло. Сега отново ги виждам просто като планини и реки." Тоест за невежия човек всичко, което не се блажи на интелекта му е безстойностно и следователно маловажно - "просто реки и планини". Този, който е по средата на пътя се старае да възприема света като едно неделимо цяло, макар и очите му да виждат дуалност навсякъде около него, което пак провокира вътрешен конфликт между телесното възприятие и изживяването на единството. Този, който е изминал пътя изживява дуалността като част от цялото и вижда "такъвостта" на всичко в света - реките като реки и планините като планини.


СПОНТАННОСТ

Обикновено хората, които разбират идеята за Дзен само интелектуално са на мнението, че това е просто една философия за живота, с която може да се злоупотребява, защото щом Дзен може да бъде докоснат само когато животът не се възприема през филтъра на ума, то тогава няма място за морал при положение, че доброто и злото спират да съществуват. Умът е този, който възприема "такъвостта" на ситуациите и обектите в живота и света около нас и ги категоризира като добри или зли спрямо своето минало. Интелектуалистите, в този ред на мисли, изтъкват, че убийството на невинен човек би било безразлично за Дзен. Ако трябва да дадем кратък отговор, то това е истина. Но ако Дзен се докосва само когато човек възприема себе си отвъд рамките на своето тяло и мисловна картина за себе си, то тогава той не е отделен от съседа си, дървото в градината му, тревата под краката му, облака над него и всичко останало. Просветлението към Дзен променя човешкото съзнание до такава степен, че той спонтанно преобръща целия си светоглед, в който да нараниш нещо друго означава да нараниш себе си. Светоглед, в който винаги се действа искрено, защото искреността идва само когато умът не се старае да постигне нещо. Свикнали сме да говорим и да действаме, така че да не срамим или излагаме себе си спрямо точно определени стандарти на обществото, стараем се да впечатлим отсрещния. Мислите, думите и действията ни рядко са искрени, идващи директно от дълбините на нашата същност. Това е истинска спонтанност на действието. Това означава да плаваш по течението на реката на живота. Това е просветлението.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник.
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!

Powered by Blogger.