Връзката между източните духовни учения и математиката

Основната идея в източните духовни учения се състои във възприятието на света отвъд интелекта. Будизмът, Даоизмът, Зен, както и някои аспекти от индуизма, се опитват да покажат на човек неспособността на интелекта да види истината. Според тези философии, ако могат да бъдат наречени такива, човекът се опитва да постави реда на Вселената в реда на думите. Интелектът се опитва да придаде смисъл на всеки един обект извън него. Самите думи съдържат в себе си определените качества относно обектите, които посочват. Дори самите качества отново са думи, съдържащи в себе си други думи. Например когато кажем "дърво", самата дума се възприема от интелекта като съдържаща определени качества в себе си - цветове, твърдост, плодородие, кислород и др. Ако разгледате наистина дълбоко процеса на вашия интелект, чрез който той възприема света, ще установите, че единственият начин, по който е способен да го прави, е чрез поставяне на вселенския ред в реда на думите, които са измислени от самия него с цел да придаде смисъл на събитията и обектите. Самият факт, че ако не знаете даден език, думите от него няма да придават никакъв смисъл за вас, е достатъчно добро показно за това, че думите, чрез които възприемаме света, са илюзия. Те не са истината, а по-скоро изкривяване на истината. В българския език думата "дърво" звучи съвсем различно от английската дума за същия обект - "tree", и все пак и двете посочват един и същ обект. Обектът е истината, а нашата негова интерпретация е изкривяване на истината, като го поставяме в рамки, изградени от въображението на интелекта. Цялото интелектуално възприятие за живота е изкривяване на истината, създаване на илюзия, която намираме за удобна, илюзия, в която намираме сигурност.

МАТЕМАТИКА

Когато човек установи този факт, се замисля дали съществува някакъв универсален език, който може да опише адекватно вселенския ред. Език, който не е продукт на човешкия интелек, а език, който е вграден в самата природа. Според някои древногръцки философи, както и според голяма част от учените в сферата на физиката, такъв език съществува и това е езикът на математиката. Разликата между езика на математиката и езика на въображението на интелекта е, че първият е присъщ на самата природа, а вторият измисля думи, които да асоциира с обектите и явленията. Според някои учени математиката, както езикът, е продукт на интелекта. В опита си да придадем смисъл на Вселената измисляме числата, както и различни теории и формули, боравещи с тях с цел да опишем точно и прецизно всичко. С други думи математиката е абстракция, която е породена от човешкия интелект с цел да обясни света около себе си. Според други обаче, математиката е неделима част от самата природа и ние сме тези, които я откриваме. Дори нещо повече, може би математиката е самата реалност. За да има ред във Вселената, трябва да има и математика. Без математически закономерности няма как да съществува какъвто и да било ред. Следователно фактът, че накъдето и да погледнем около нас, виждаме такъв ред, означава, че математиката е предшественик на Вселената. Вселената е математика. Ние сме математика. Цялото ни съществуване е математика. Поради тази причина е логично да твърдим, че човек не измисля математиката в опита си да придаде смисъл и да разбере Вселенския ред, а математиката е самият ред на нещата и следователно навлиза в ума ни по естествен начин.

Но дори и човек да може да прогнозира всяка една бъдеща промяна или да проследи Вселената до нейното начало чрез математическите закономерности, това отново ще бъде интелектуално възприятие за света. Може би математиката удря право в целта, когато става дума за интелектуалното откриване на истината, но тя не дава изживяването на тази истина. Математиката може да дари човека със способността да манипулира реалността около себе си, но не и способността да изживее тази реалност.

Ако смятате, че тази статия има стойност и може да се отрази благоприятно на хората около вас, ви насърчаваме да я споделите. По този начин ще помогнете и на нас.

Автор: Васил Стоянов