ЗЕН БУДИЗМЪТ - НЕОПИСУЕМОТО

June 02, 2020

Зен/Чан будизмът е бил предаден в Китай от индийски будистки учител на име Бодхидхарма. След което се е разпространил и сред някои от другите краища по света. Будизмът в никакъв случай не трябва да се разбира като боготворене на човека, за който слушаме истории как е бил роден като син на крал и в последствие е изоставил своя живот в разкош, за да открие истинската си същност. Според будизма, всяко нещо притежава "буда природа" в себе си. Тази природа може да се разбира като този аспект от обекта, който го свързва с всичко останало. Една от най-големите заблуди, в които живеем, е заблудата, че обектите и събитията съществуват като отделни единици. Всяко едно нещо съществува във връзка с всяко друго и е причинено от всяко друго. Не бихме могли да опознаем бялото без наличието на черното, твърдото без течното, движещото се без статичното - контрастът е това, което прави нещата такива, каквито са. Характеристиките на всеки един обект се определят спрямо заобикалящите го. Също така причината да съществува дървото е неговото засаждане, а неговото засаждане е последствие от нашето действие; законът на причината и следствието, както и контрастът, са връзките, които държат отделните неща свързани.



ОСНОВАТА НА БУДИЗМА

Буда природата не може да бъде открита, защото откриването предполага търсене. Тя  никога не е скрита, а по-скоро е неделима част от всяко едно нещо - човек, животно, растение или камък. Следователно буда природата трябва да се актуализира, а не да се търси. Този, който започне да актуализира своето истинско "Аз", се смята за тръгнал по "пътя на будите". Понякога този път се нарича "Дхарма", тъй като Дхарма, в зависимост от контекста, се превежда като "пътя", "учението", "реда на Вселената" или "Истината". А този, който достигне до края на пътя, актуализирайки своята буда природа, става Буда - просветлен. Когато дадено същество се реализира като Буда, то става същество, чийто ум е като огледало - винаги отразява света около себе си, но никога не задържа образите в себе си. С други думи - Буда е нормален човек, както всеки друг,  но това, което го прави по-различен, е фактът, че не се обвързва със събитията или обектите от света на илюзиите (Мая) - физическият свят. Неговото ниво на възприятие e отвъд дуалността. Обвързването с материалния свят се случва чрез желанията. Пребиваващият Буда в недуалността, не изпитва желания, тъй като не съществува нищо, към което да изпита желание - без дуалност няма съществуване такова, каквото го познаваме. Когато човек желае нещо, той се стреми към него, и в опита си да го постигне страда - страдание от непостигането му, от загубата му, от неуспехите и усилията по пътя към него. Следователно животът представлява постоянен стремеж, породен от нашите интелектуални желания, обусловени от традицията, в която сме израсли. Така съществата са обречени на вечен затвор в страдание. Вярно е, че човек може да е щастлив, но не може да се измъкне от потенциала за мъченията, докато в съзнанието му e единствено Мая. Тук става въпрос за свобода в най-висшия смисъл на думата. Дори когато постигнем всичко, което най-дълбоко желаем, ще установим, че искаме нещо ново, към което да се стремим. Този постоянен стремеж ни държи в Самсара (колелото на прераждането), винаги гонейки някакви цели, които достигат своя край и след време установяваме, че дори и те отминават, оставяйки нищо след себе си. След това прескачаме на следващата цел, и на следващата и т.н. Да излезеш от Самсара означава да осъзнаеш, че желанията държат човека във вечно страдание и да направиш нещо по въпроса. Тук намираме и връзката с Буда - този, чийто ум е като огледало, винаги отразяващ света, но никога незадържащ в себе си. Задържането на събитията и обектите в нас самите води до пораждане на желания, желанията до стремеж, а стремежът до плен в Самсара.


ЗЕН

Самият Бодхидхарма е настоявал, че няма какво да научи останалите. Зен ученикът разбира интуитивно тези думи, тъй като Зен не може да се концептуализира, той е отвъд интелектуалното разбиране. Зен е тази върховна реалност, която е отвъд съществуването и несъществуването, тя е буда природата във всичко, както и нещо повече. В Китай го наричат "Дао", в Индия - Брахман, в християнството -  Бог, в Кабалата - Ейн, в Херметизма - Цялото, в древногръцката философия - Едното. Този вид будизъм е известен със своите невероятни противоречиви и странни записани истории. Повечето от тях включват събития или разговори между Зен майстор/учител и зен ученик. Дори в самите истории ученикът не винаги разбира какво има предвид учителят му. Ето и един пример от книгата "Съкровища на Съзерцанието" на Доген.


Мадзу от Дзянси се обучавал при Нанюе, който му предал неформално своя печат на одобрението. Ето как започнало - с полиране на керемида.
Като бил монах в Чуанфасъ, Мадзу изъплнявал дзадзен всеки ден в продължение на десетина години. През дъждовните нощи се вглъбявал в своята сламена колиба. Не се отказвал от седенето върху студения под и коагто падал снегът. Веднъж в колибата надникнал Нанюе и Мадзу станал от пода. Настоятелят го попитал:
- Как я караш напоследък?
- Просто седя, нищо повече - отвърнал Мадзу.
- И какво си мислиш, че ще постигнеш с това седене?
- Опитвам се да стана буда.
Тогава Нанюе вдигнал една керемида от земята и започнал да я търка в най-близката скала.
- Какво правите, учителю? - озадачил се Мадзу.
- Просто полирам една керемида, нищо повече.
- И защо я полирате?
- Опитвам се да я превърна в огледало.
- Че може ли от керемида да стане огледало?
- А ти защо мислиш, че с дзадзен (съзерцание/медитиране в седнало полоежние) се става буда?
- А какво трябва да правя?
- Ако каруцата ти спре на пътя, кое ще плеснеш с камшика - каруцата или бивола?
Мадзу останал безмълвен.

В случая разказът символизира фактът, че търсещият просветление няма да го достигне благодарение на действията и традициите свързани с практиката. С други думи, просветлението се постига чрез промяна в ума, а не чрез физически действия. Физическата практика трябва да бъде разглеждана като помощно средство на работата с ума, а не като самият ключ към просветлението. Сърцето на Зен будизма се състои във факта, че всички вътрешни конфликти у човека се дължат на неговите изградени представи за себе си, за света и останалите, които могат да бъдат наречени вярвания, предразсъдъци, морален кодекс и т.н., а те от своя страна са продукт на мисловността на човека. Когато събитията в света около нас не се случват в синхрон с нашите собствени представи за добро, справедливост, красота и правилно, то това се изразява във вътрешен конфликт. Следователно да се откъснеш от всички продукти на ума за себе си, за това как трябва да изглежда и действа света, премахва всички вътрешни конфликти. Това е първата и основна стъпка към върховното просветление, което се състои от това човек да изпита себе си като всичко, което е. Когато това просветление се случи, то човек вижда целия живот като едно неделимо цяло, което не може да се опише с думи, тъй като думите го ограничават, а може само да се изживее.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.