СЪВЪРШЕСНТВОТО И КРАСОТАТА ОТ ПЕРСПЕКТИВА НА ДРЕВНИТЕ ФИЛОСОФИ

September 10, 2019

Думите "съвършенство" и "красота" крият огромно количество знание за тези, които имат необходимия разум да го докоснат. Нашето често погрешно употребяване на тези думи, изглежда е създало един лабиринт, който държи човека невеж към по-дълбокото разбиране. Ежедневно употребяваме тези термини когато говорим за места, хора или идеи, но разбираме ли наистина значението на тези думи?

КАКВО Е СЪВЪРШЕНСТВО?

Нека се замислим. За да бъде нещо съвършено, то трябва да бъде също така абсолютно красиво, абсолютно всезнаещо и абсолютно всемогъщо. Още едно качество на съвършеното би трябвало да е способността то да влияе на всичко съществуващо по един и същ начин. Например, всяка една съществуваща идея, която може да се превърне в цел на нечий живот, поражда различни ефекти във живота на всеки отделен човек, спрямо неговото собствено възприятие за нея. Следователно нито една идея на ума не може да бъде съвършена някога, тъй като всяка една се възприема различно от всеки отделен човек. Идеите, в които човек може да участва, за да изгради собствения си личен живот, не пораждат идентичен ефект за всеки, който участва в тях, нито пък всички са подвластни на тях. Тъй като съвършеното трябва да бъде възприето от всичко съществуващо по един и същ начин за да бъде то такова, Природа би трябвало да е кандидат за олицетворение на „Съвършеното“.


АБСОЛЮТНОТО ВСЕМОГЪЩО

Всичко в Природата е подлвастно на едни и същи закони, което я прави абсолютно всемогъщa. Тези нейни закони и принципи се възприемат от всичко съществуващо по идентичен начин. Казано другояче, „Природата поражда еднакъв ефект във всяко едно нещо.“ Този ефект представлява самата способност на живот и съществуване. Всяко същество възприема света чрез заложените му способности за възпрятие и от него зависи как ще използва тези способности. Но независимо дали ще направи своя житейски опит мизерен или приятен, ефектът, приложен върху него от Природата, е вечно идентичен, а именно способността му да съществува и живее. Следователно, тъй като Природата действа еднакво за всичко, което е, то тогава тя покрива още едно от изискванията да бъде олицетворение на „Съвършеното“. И все пак въпросът остава – дали покрива и изиксванията да бъде абсолютното красиво и абсолютното всезнаещо?

АБСОЛЮТНОТО ВСЕЗНАЕЩО

Всяко същество вижда света през призмата на своя субективен ум. Следователно, за да може нещо да породи идентичен ефект във всичко съществуващо, то това "нещо" трябва да съдържа безкрайността в себе си, така че да е способно да задоволи всяко едно желание на всеки един обект. Само и единствено безкрайността е способна да задоволи безбройния набор от желания на всяко едно същество, защото единствено тя съдържа неограничен потенциал. И тъй като нищо съществуващо не е ограничено в генерирането на желания, то тогава Природата изглежда, че съдържа безкрайността в себе си поради факта, че всичко, което може да има желания, съществува в нея. Природата не само поражда идентичен ефект върху всяко същество, който представлява способността да живее и съществува, но също така го поставя и в неограничен потенциал от възможности. А щом Природата съдържа този неограничен потенциал от възможности, то тя не трябва ли да притежава и абсолютното знание за всичко, което може да бъде?


КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КРАСОТАТА?

Красотата е част от съвършенството. Както хората възприемаме света спрямо нашия личен ум, така и определяме красотата на даден обект различно. Без предразсъдъци обаче, истината е, че колкото по-хармонично съставните части на даден обект се сработват, толкова по-красив е той.

Красотата е част от съвършенството. Както хората възприемаме света спрямо нашия субективен ум, така и определяме красотата на даден обект различно. Без предразсъдъци обаче, истината е, че колкото по-хармонично съставните части на даден обект се сработват, толкова по-красив е той. В Древна Гърция, мъдреците постулирали, че всяка една скулптура трябвало да бъде красива като комбинирали нейните отделни части в хармония. Строителите изчислявали размерите за скулптурата си спрямо пропорцията Ф (златночо сечение). Когато създавали неодушевено копие на човешко тяло например, всички негови части трябвало да бъдат базирани на тази пропорция, тъй като всичко растящо в Природата се развива спрямо нея. За тези хора, живяли в древната ни човешка история, колкото по-нехармоничен е бил даден обект, за толкова по-грозен и извратен е бил смятан. Тяхната перспектива била, че ако грозни статуи били строени в градовете, умовете на жителите също щели да станат извратени само чрез гледането към тях.

АБСОЛЮТНОТО КРАСИВО

Ако красотата означава хармония, то тогава не е ли вярно, че Природата е най-хармоничното осезаемо нещо, тъй като тя е изградена от най-много части и всяка една от тях е в перфектна хармония спрямо всяка друга? Всяка една планета, звезда и галактика, се сформира благодарение на хармония. Всяка субстанция е сформирана благодарение на хармония. Всяко едно небесно тяло се движи в хармония във връзка с останалите. Всяка една клетка в тялото ни реагира на всяка друга по възможно най-хармоничния начин. Не е ли тогава Природата най-красивото нещо познато за нас?


ПРИРОДАТА НА БОГ

Най-мъдрите философи живяли на нашата планета, смятали, че всеки продукт отразява малка част от своя Създател. Доброто поражда добро, злото поражда зло. Човекът, който няма понятие от физика например, не би бил способен да създаде машина. А интелектът на този, който е способен на това начинание, ще може да бъде докоснат чрез изучаване на самата машина. Въпреки това само защото човек е способен да създаде такова средство, това не означава, че машината ще отразява пълната природа на своя създател. Човекът е много повече от самата машина. Следователно Вселената, въпреки че отразява малка част от интелекта на своя Създател, тя не го разкрива напълно. Природата е най-съвършеното. Това означава, че нейният Създател трябва да бъде дори нещо повече. Но как може човек да разбере нещо, което е извън това, което той самият възприема като олицетворение на съвършеното, красивото, всезнаещото и всемогъщото?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съвършенството във физическия живот е невъзможно, то е присъщо само за Природата, която създава живота. Но въпреки че е невъзможно да го достигнем, ние сме способни да мислим за него и да го поставяме като наша цел. И когато поставим нещо, което е непостижимо, но предлага потенциал за вечно развитие към по-добро, то по-добре е да мислим винаги като перфекционалисти и никога да не бъдем доволни от постигнатото, защото никога няма да можем да достигнем съвършенство в нещата, които искаме да направим, отколкото да имаме по-малки цели, които да можем да задоволим, но над които и да не можем да надградим.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.