ФИЛОСФИЯТА, КОЯТО ЛИШИ БОГ ОТ СВОИТЕ ПРАВОМОЩИЯ

September 16, 2019

Размишленията в статията са базирани на откъс от "Парменид" на Платон.

Всеки човек е такъв, каквито са идеите, в които взима участие. Идеята се заражда от човешкия интелект; тя е продукт на знанията и креативността, или с други думи, прилагаме креативност върху наличните ни знания за да създадем идея. Идеята може да бъде превърната във физическа реалност чрез волята, но сама по себе си тя представлява точно определена информация, в чиято е съхранена интелект за създаването на нещото, за което е идеята. Например човекът съществува, защото идеята за неговото създаване е налична. В случая идеята представлява материала за неговото създаване (атоми) и интелектът, който нарежда материала по начин, по който да бъде създаден човека (ДНК).

ПЛАТОНОВИТЕ ИДЕИ ИЗВЪН ЧОВЕКА

Когато човек участва в идеята за "Добро", той става добър; когато участва в идеята за "Зло", той става зъл; това важи и за всички останали идеи, като например справедливост, красота, мъдрост и т.н. Но човек никога не може да бъде олицетворение на самата идея в нейната абсолютна природа. Например всеки от нас има своя собствена представа за Добро, следователно всеки, който се стреми към доброто го постига спрямо неговите собствени вярвания за него, но независимо вярванията за това какво е добро на всеки един отделен индивид, всички се стремим към една и съща идея. Ако самата идея за Доброто се съдържаше в човека, то тогава тя нямаше да бъде абсолютна. Тъй като хората имат различни вярвания за нея спрямо традицията, в която са израсли, то това означава, че всеки един от тях, който се стреми към Доброто, смята своите виждания и действия за абсолютното добро. Aко не ги смятаха за такива, то те нямаше да действат по начина, по който действат. Но въпреки че някой определя своите виждания като Абсолютното Добро и се ръвкодои спрямо тях, когато си замине от този свят, останалите продължават да смятат техните виждания за Абсолютното Добро, или може би се стремят към него. Следователно самата идея за абсолютното добро не може да съществува в човека, защото ако тя съществуваше в него, когато човек загине, идеята за абсолютното добро щеше да е загинала заедно с него, но ето, че тя е вечноприсъстваща като част от живота. Казаното до тук важи и за всяка една друга идея. Нито една идея не може да съществува в човека като такава каквато наистина е, а само като такава каквато ние смятаме, че е.


ИДЕЯТА ЗА АБСОЛЮТНО ЗНАНИЕ

Всички идеи също така имат връзка помежду си, така както обектите имат връзка помежду си, но идеите нямат връзка с обектите и обектите нямат връзка с идеите. За пример можем да вземем господар и слуга. В случая това са просто взаимоотношения между двама души, а идеята за господар и за слуга са взаимопреплетени. Обектите имат връзка помежду си, но не съдържат същата връзка и към самите идеи, така както идеите съдържат връзка помежду си, но нямат същата връзка и към обектите. Също така съществува и идеята за абсолютното знание нали? Абсолютното знание означава, че отговаря на истината. Тоест истината предшества абсолютното знание. Ако нямаше истина, към която да се стремим, нямаше да имаме и знания, които да придобием относно нея. Следователно абсолютното знание винаги се базира на истината. Също така истината се базира на нещото, което я съдържа. Например, ако погледнем към професията "скулптор", тя ще съдържа в себе си истината за това какво е да си скулптор. Тази професия няма да съдържа в себе си истината за това какво е да си фермер, защото двете нямат нищо общо. Всеки един обект съдържа истината за точно специфично нещо, което изразява. Камъкът съдържа истината за това какво е да си камък, нищо повече, нищо по-малко. Слеодователнo абсолютното знание се определя от обектите, които притежаваме в ума ни. Можем да имаме абсолютно знание само и единствено относно неща, към които можем да се стремим, а ние можем да се стремим само към неща, които познаваме. Oт тук идва заключението, че нашите истини и нашето абсолютно знание се определят от познатите за нас неща. Но самата идея за абсолютно знание, както казахме по-рано, ние не притежаваме и няма как да притежаваме. С други думи не можем да притежаваме знанието, от което произлиза всяко друго абсолютно знание за всяко едно отделно нещо, което съществува.


БОГ - ВСЕМОГЪЩ ИЛИ НЕ?

Единственото нещо, което би трябвало да съдържа идеята за абсолютното знание в себе си е Бог. А ако Бог съдържа идеите, които ние не можем да имаме, това означава, че той е отвъд нашия материален свят, който не може да притежава самите идеи, а само техните сенки, които мотивират човека да се стреми към самите идеи. Следователно Бог не може да има знанието относно нашите субективни идеи и нашите дела, които вършим в света на обектите, защото вече признахме, че обектите и идеите нямат връзка помежду си, те живеят в 2 различни сфери на съществуване - света на идеите и света на обектите. Бог трябва да е в сферата на идеите, а ние в сферата на обектите, следователно неговата идея за абсолютно знание не може да ни познае, неговата идея за абсолютна власт не може да властва над нас, неговата идея за абсолютна справедливост не може да бъде справедлива спрямо нас и т.н., защото идеите са модел, към който ние се стремим, но те нямат директна връзка с нас, така както нищо материално и нашите човешки дела нямат връзка с идеите. Двата свята не са зависими един от друг от тази перспектива.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.