ИНТРОСПЕКЦИЯ - НАЙ-ВАЖНОТО СРЕДСТВО НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ

August 11, 2019

Интроспекцията е привилегия, която всеки един от нас притежава. Тя представлява разглеждането или наблюдението на собствените ни ментални и емоционални процеси, а думата "привилегия" съответства на предимство, което поставя човека в по-изгодно положение сравнение с някой друг. Следователно, ако интроспекцията е привилегия, то това означава, че нашето ново придобито състояние чрез нея, ни поставя в по-изгодно положение, отколкото предишното ни състояние, преди процеса на наблюдение на нашите собствени ментални и емоционални активности.

ИНТРОСПЕКЦИЯ - ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ

Интроспекцията, през очите на модерната психология, е просто анализирането, чрез разумът, на нашите вътрешни изживявания и достигането до логични обяснения за тях. Въпреки това, този процес е бил дълбоко почитан от античните философи и религиозни мъдреци, които постулирали, че интелектът седящ в основата на Вселената трябва да бъде намерен вътре в нас. Интроспекцията е била считана за средството, чрез което индивида израства ментално и духовно. Този растеж води човека до дълбоко разбиране относно неговото място във Вселената, неговите цели и връзката му с останалите. От духовна гледна точка, интроспекцията представлява пътят на регенерирането на истинската човешка самоличност чрез установяване на контакт с неговия "висш Аз", който е аналогичен на този аспект от човешката конституция, който надхвърля телесните желания, нужди, импулси и навици.


ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА И МОДЕРНА ИНТРОСПЕКЦИЯ

Всеки, малко или много, се ангажира дневно с инстроспекция, но дълбочината на този процес зависи от темата, която човекът се опитва да съзерцае и колко дълбоко е готов да се гмурне в анализаранео ѝ. Много индивиди, чиято цел е била да намерят природата на тяхното собствено съществуване, е била задоволена, като например на индийските йогита, които са усвоили този процес до степен, в която са способни да изпитат източника на тяхната менталност, или с други думи, източника на техния ум. Човек намиращ се в това дълбоко състояние на разбиране относно неговия истински Аз, отвъд своята материална същност, наричаме просветлен, защото изпитва себе си като част от цялото и цялото като част от себе си. Описвайки в подробности този процес по по-модерен начин, би било да можем, че той представлява съзерцаването на нашия собствен харатктер и мисли, които са отговорни за нашата воля и действия, използвайки разума ни за да ги анализираме и да достигнем до задоволителни заключения.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗОСТАВЯНЕТО НА ИНТРОСПЕКЦИЯТА

Човек, който не се опитва да опознае себе си, ще остане вечно роб на своето физическо тяло, живеейки неосъзнат живот лишен от разум, следвайки думите на останалите. Този, който е воден от разума и интуицията си, е полубог. Получовек, защото съзнанието му е вградено в тялото, и полубог, защото не е подчинен на това тяло, а управлява живота си чрез разумния и духовния си аспект. Интроспекцията е, може би, най-важната ментална активност, в която човек може да се гмурне, тъй като той самият е отражение на Вселената и опознавайки себе си, той ще познава и цялото. Когато човек реши да погледне навътре в себе си, колкото се може по-дълбоко, той трябва да е готов да отвори вратата към просветлението и да срещне всички негови собствени предразсъдъци и вярвания, които изграждат комфортната му зона. Ако човек не съдържа необходимата воля и сила да се освободи от затвора на своите ментални ограничения, най-дълбоките нива на неговото съществуване остават вечно скрити, тъй като той няма да успее да премине през триглавия Цербер пазещ портата на подземния свят. Трите глави на този свиреп звяр, в този случай, представляват човешкото суеверие, невежество и страхове. Колкото повече се откъсваме от това, което вярваме, че е истина, толкова по-добре можем да започнем да разбираме нашия собствен харатер и природа.


ОТВЪД ИНТЕЛЕКТА

Колкото повече въпроси задаваме към себе си в търсене на отговори, толкова по-дълбоко съзерцаваме природата на нашето собствено съществуване. Процесът на интроспекция може да достигне извън границите на нашия интелект. Когато индивидът започне себеанализиране, като например питайки се, "Защо изпитвам различни емоции?", той е изправен пред осъзнаването, че неговите емоции са продукти на това как неговия ум реагира към различните ситуации в живота му. Това осъзнаване обаче, поражда следващия въпрос, "Как изобщо съм способен да мисля?". Задавайки си този въпрос, търсещият установява, че той може да мисли само ако има събрана информация от външния свят. Без знание няма как да има и мисъл, тъй като мислите са различни комбинации на нашето знание. Независимо обаче, дали човек има знание, чрез което да мисли или не, той не е лишен от способността си да мисли, следователно достигаме до още един въпрос, "Кое ми дава способността да мисля?" Независимо дали човек ще избере да вярва, че нашата способност на мисъл е продукт на мозъка, или не, той не може да отрече факта, че има някакъв интелигентен модел във Вселената, тъй като неговият мозък е интелигентен също, а само Интелигентност може да създаде нещо интелигентно.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.