ИНТРОСПЕКЦИЯ - НАЙ-ВАЖНОТО СРЕДСТВО НА ЧОВЕШКИЯ РАЗУМ

August 11, 2019

Интроспекцията е привилегия, която всеки един от нас притежава. Тя представлява разглеждането или наблюдението на собствените ни ментални и емоционални процеси. Думата "привилегия" съответства на предимство, което поставя човека в по-изгодно положение сравнение с някой друг. Следователно, ако интроспекцията е привилегия, то това означава, че нашето ново придобито ментално състояние чрез нея ни поставя в по-изгодно положение сравнение със старото ни „аз“..

ИНТРОСПЕКЦИЯ - ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ

Интроспекцията, през призмата на модерната психология, представлява анализиране чрез собствения ни разум на нашите ментални и емоционални изживявания и откриването на логични обяснения за тях. Този процес е бил дълбоко почитан от античните философи и мъдреци, които постулирали, че висшият разум трябва да бъде намерен в нас самите. Интроспекцията е била считана за средството, чрез което индивидът израствал ментално и духовно. Този растеж води човека до дълбоко разбиране относно неговото място във Вселената, неговите интелектуални способности, неговите цели, и връзката му с останалата част от света. От духовна гледна точка, интроспекцията представлява пътя на регенерирането на истинската човешка природа чрез установяване на контакт с неговия "висш Аз" - този аспект от човешката конституция, който надхвърля телесните желания, нужди, импулси, предразсъдъци и навици.


ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА И МОДЕРНА ИНТРОСПЕКЦИЯ

Всеки понякога се ангажира с интроспекция като размишлява над някои свои реакции, решения или идеи, но дълбочината на този процес зависи от темата, която човекът се опитва да съзерцае и колко дълбоко е готов да се гмурне в анализиранео ѝ. Много индивиди, чиято цел е била да намерят природата на тяхното собствено съществуване, е била достигната. Такива хора днес наричаме йогита, буди, мистици и др. Човек намиращ се в това дълбоко състояние на осъзнатост относно своята трансцендентална природа, отвъд материалната си същност и менталните си конструкции, наричаме просветлен, защото изживява себе си като част от самия процес на живота. Интроспекцията представлява съзерцаването и размишляването върху нашия собствен харатктер и мисли, които са отговорни за разпалването на нашата воля и контролирането на нашите действия, използвайки разум за да бъдат анализирани и да се достигне до истината.

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ИЗОСТАВЯНЕТО НА ИНТРОСПЕКЦИЯТА

Човек, който не се опитва да опознае себе си, остава вечно роб на своето физическо тяло и предразсъдъци, живеейки неосъзнат живот, лишен от разум, следвайки неволно думите на останалите. Този, който е воден от разума и интуицията си, е полубог. Получовек, защото душата му е отразено във физическо тяло, и полубог, защото не е подчинена на него, а управлява живота си чрез разума в себе си. Интроспекцията е, може би, най-важната ментална активност, в която човек може да вземе участие, тъй като той самият е отражение на Вселената, и опознавайки себе си, разбира и нея. Когато човек реши да погледне навътре в себе си, колкото се може по-дълбоко, той трябва да е готов да отвори вратата към просветлението и да срещне всички негови собствени предразсъдъци и вярвания, които изграждат комфортната му зона. Ако човек не съдържа необходимата воля и сила да се освободи от затвора на своите ментални ограничения, то най-дълбоките нива на неговото съществуване остават вечно скрити. Тези думи са ключа към разбирането на аналогията за триглавия Цербер, пазещ портата на подземния свят. Трите глави на този свиреп звяр представляват човешкото суеверие, невежество и страхове. Ако човешкката воля не успее да пребори трите глави на Цербера, то той не може да излезе от подзмения свят, който представлява невежеството. Колкото повече се откъсваме от това, което вярваме, че е истина, толкова по-добре можем да започнем да разбираме нашия собствен харатер и природа.


ОТВЪД ИНТЕЛЕКТА

Колкото повече въпроси задаваме към себе си в търсене на отговори, толкова по-дълбоко съзерцаваме природата на нашето собствено съществуване. Процесът на интроспекция може да достигне извън границите на нашия интелект. Когато индивидът започне себеанализиране с въпроса, "Защо изпитвам различни емоции?", той е изправен пред осъзнаването, че неговите емоции са продукт на това как неговият ум реагира към различните ситуации случващите се в света около него. Това осъзнаване поражда следващия въпрос, "Как изобщо съм способен да мисля?". Задавайки си този въпрос, търсещият установява, че той може да мисли само ако има налична информация от външния свят под формата на спомени. Без знание не съществува и мисъл, тъй като мислите са различни комбинации на нашето знание. Независимо обаче дали човек има знание, чрез което да мисли, или не, той не е лишен от самата способност да мисли, следователно достигаме до още един въпрос, "Кое ми дава способността да извършвам мисловна дейност?" Независимо дали човек ще избере да вярва, че нашата способност да мислим е продукт на мозъка, или не, той не може да отрече факта, че съществува непознат интелигентен модел във Вселената, тъй като самият мозък е интелигентен - само интелигентното може да създаде интелигентното.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.