БУДИЗМЪТ И МИСЛОВНОСТТА


Основната цел в будизма е достигането на просветление чрез затихване на мислите, както и на всички останали погрешни идентификации. Всеки разумен човек би достигнал до извода, че мислите са от есенциално значение за живота му тук на Земята. Самият акт на разпознаване на обектите е определена форма на мисъл, практикувана на подсъзнателно ниво. Можем ли да погледнем един стол и веднага да не разпознаем неговото предназначение без да имаме нужда да го анализираме? Ако лишим нашия ум от мисъл, то тогава как бихме могли да живеем в света около нас? Как ще знаем кое е опасно и кое не е и как трябва да използваме обектите около нас, ако не можем да ги разпознаем?

УМЪТ

Разбирайки важността на мисълта, защо тогава нейното отсъствие трябва да бъде дефинирано като просветление? По принцип използваме думата "просветление", когато определен факт тепърва навлезе в нашето съзнание, или с други думи - когато разберем нещо за първи път. В този ред на мисъл тогава, кое е това, което човекът трябва да разбере, за да бъде просветлен в будистки смисъл? Индивидът може да употребява своята мисловна дейност в две различни насоки - мисъл върху нещо ново, което привлича интелекта с неговата си новост и уникалност, както и мисъл върху нещо, над което индивидът вече е размишлявал в миналото. Втория процес наричаме "припомняне."


Мисълта също така може да бъде и придружена от изображение – това наричаме „въображение“. Мисълта може да бъде продължителна – човешкият интелект е способен да разгърне една безкрайно дълга история в съзнанието. Но за да може мисълта изобщо да съществува, то трябва да има нещо, което я предшества - източник, който, когато бъде стимулиран, я поражда. Не наричаме ли този източник "Ум?" Ако това е вярно, то тогава достигаме до извода, че човешкият ум съдържа потенциала да създаде всяка една мисъл, която нашето съзнание може да възприеме. Следователно можем да разгледаме ума като компактна форма на всички наши мисли, комбинирани в една-единствена точка. Ако това е така, тогава защо човек оставя и толерира протичането на дадена мисъл да се развива в неговото съзнание, когато източникът на всички негови мисли, е вече присъстващ в него самия, и чрез докосването до този източник, човек може да придобие знание относно всичко, което може да си помисли? Това не би ли било много по-прекрасно изживяване? И все пак, човек обикновено живее в постоянно мислене и въображение, породено от случващото се около него. Дори когато се намира в пълна тишина, той винаги ще намери нещо, за което да мисли – минало или бъдеще. Този постоянен процес на мисловна дейност обвързва човека със собствените му мисли. По този начин той започва да асоциира тези негови мисли със „себе си“ и изгражда един илюзорен "Аз."

МОМЕНТ НА ОСЪЗНАВАНЕ

Всяка една мисъл, генерирана от ума ни, рано или късно достига своя край. Следователно, когато определена мисъл, която участва в изграждането на нашето илюзорно Аз, достигне своя край, то част от това Аз трябва също да достигне своя край. По пътя на тази логика, когато човек успее да заличи всички свои мисли за кратък период от време, то това, което той смята за „себе си“, също трябва да умре за този период от време? Но как дадена мисъл достига своя край, ако се намираме в среда, която не съдържа нищо, което да отнеме нашето внимание от нея? Отговорът се крие в реализацията, че човек не е мисълта, която изпитва в своето съзнание, а е нейният наблюдател. Когато човек осъзнае тази истина, то той започва да използва интелекта си в опити да открие наблюдателя на собствените му мисли – неговото истинско „Аз“.


ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Всяка една мисъл развиваща се в човешкото съзнание за дълъг период от време се превръща в история или драма, в която индивидът може да участва директно или да я наблюдава във въображението си. Тази мисъл, рано или късно, намира своя край, когато човекът осъзнае, че персонажът, който участва в тази ментална драма, не може да бъде наречен "Аз." Осъзнаването на този факт дава моментно разбиране относно истинската природа на човека, или с други думи, той разбира, че неговото Аз не са неговите мисли. Следователно това, което той е смятал за „себе си“, и е изградено от тези негови мисли, е само илюзия. Този момент на разделяне на фалшивия Аз от истинския Аз е толкова кратък, че човек обикновено остава невеж към него, защото краят на една мисъл дава начало на следваща, правейки този кратък момент на просветление незабележим.

Просветление, в будистки смисъл, представлява осъзнаването, че Аз-а е нещо извън нашите ментални възприятия относно това кои сме ние и постоянното пребиваване в състояние на себеосъзнатост. И ако истинската природа на човека е лишена от мисли, то тогава тази природа не съществува като "индивидуална", защото мислите са градивните елементи на индивидуалността чрез създаването на определени ментални качества, с които се идентифицираме - име, професия, вяра и т.н. Менталните характеристики, породени от нашият ум, създават граници - всичко, което е извън тези граници, ние наричаме "чуждо" и следователно "отделно", а когато има отделеност, то "индивидуализмът" става неизбежен.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.