БУДИЗЪМ - ОСЪЗНАВАНЕТО НА ИСТИНСКОТО "АЗ"


Основната идея в будистката философия е достигането на просветление чрез елиминиране на мислите (или по-скоро откъсването от тях). Не са ли обаче мислите от есенциално значение за нашите земни животи? Самият акт на разпознаване на обектите е определена форма на мисъл упражнявана на подсъзнателно ниво. Можем ли да погледнем един стол и веднага да не разпознаем неговото предназначение без да имаме нужда да го анализираме? Ако лишим нашия ум от мисъл, то тогава как бихме могли да живеем в света около нас? Как ще знаем кое е опасно и кое не е и как трябва да използваме обектите около нас, ако не можем да ги разпознаем?

УМЪТ

Разбирайки важността на мисълта, защо тогава нейното отсъствие трябва да бъде дефинирано като просветление? По принцип използваме думата "просветление", когато определен факт тепърва навлезе в нашето съзнание, или с други думи, когато разберем нещо за първи път. В този ред на мисъл тогава, кое е това, което човекът трябва да разбере за да бъде просветлен в будистки смисъл? Индивидът може да употребява своята мисловна дейност в две различни насоки - мисъл върху нещо ново, което привлича интелекта с неговата си новост и уникалност, както и мисъл върху нещо, над което индивида вече е размишлявал в миналото. Втория процес наричаме "припомняне."

Мисълта също така може да бъде и придружена от изображение (въображение), и може да бъде продължителна, цяла история може да се разгърне в човешкия ум. Но за да може мисълта да съществува изобщо, трябва да има нещо, което я предшества, източник, който, когато бъде стимулиран, поражда мисъл. Не наричаме ли този източник "Ум?" Ако това е вярно, то тогава достигаме до извода, човешкият ум съдържа потенциала да създаде всяка една мисъл, която нашето съзнание може да съзерцае. Следователно, не е ли вярно, че умът представлява компактна форма на всички наши мисли комбинирани в една единствена точка? А, ако това е така, тогава защо човекът оставя и толерира протичането на дадена мисъл да се развива в неговото съзнание, когато източникът на тази негова мисъл, който съдържа всички мисли, е вече присъстващ в него самия и чрез докосването до него човекът може да придобие знание относно всички съществуващи мисли?  Не е ли вярно все пак, че обикновеният човек живее по такъв начин - постоянно мислене и въображение върху всичко около него? Дори когато индивида се намира в пълна тишина, той мисли относно нещо, следователно всеки човек започва да се идентифицира с неговите мисли от сорта на, "моето име е..., работя в...., също така притежавам...., и т.н." По този начин човек асоциира тези негови мисли с изграждането на неговия фалшив "Аз."

МОМЕНТ НА ОСЪЗНАВАНЕ

Не е ли вярно обaче, че всяка една мисъл случваща се в ума ни има свой край? Не е ли вярно тогава, че ако определена мисъл, която участва в изграждането на нашето фалшиво Аз достигне своя край, то част от това Аз трябва да достигне своя край също? Следоватлено ако човек успее да заличи всички мисли за кратък период от време, не означава ли това, че това, което той нарича "Аз" също трябва да умре за този период от време? Но как дадена мисъл достига своя край, ако се намираме в среда, която е изградена от пълна тишина и не съдържа нищо, което да отнеме нашето внимание от тази мисъл? Има само един отговор, и той е реализацията, че човек не е мисълта, която изпитва в своето съзнание, а е нейният източник. Само когато това осъзнаване се случи, само тогава човекът може да се попита, "Защо изобщо имах тази мисъл в съзнанието си и откъде дойде?" Чрез задаването на подобни въпроси, човекът може да насочи неговия интелект към опита за разбиране на източника на неговите мисли, или неговото истинско Аз.

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Всяка една мисъл случваща се в човешкото съзнание за дълъг период от време се превръща в история, или драма, в която индивида може да участва директно или да я наблюдава във въображението си. Тази мисъл, рано или късно, намира своя край, когато човекът осъзнае, че персонажа, който участва в тази ментална драма не може да бъде наречен "Аз." Осъзнаването на този факт дава моментно разбиране относно истинската природа на човека, или с други думи, той разбира, че неговото Аз не са неговите мисли. Следователно това, което той е смятал, че е неговото Аз и е изградено от тези негови мисли, е само илюзия. Този момент на разделяне на фалшивия Аз от истинския Аз е толкова кратък, че човек обикновено остава невеж към него, защото краят на една мисъл дава начало на следваща, правейки този кратък момент на просветление незабелязан.

Будисткото просветление представлява осъзнаването, че Аз-а е нещо извън нашите ментални възприятия относно това кои сме ние, и постоянното пребиваване в състояние на себеосъзнатост. И ако истинската природа на човека е лишена от мисли, както обяснихме, то тогава тази природа не съществува като "индивидуална", защото мислите са градивните елементи на индивидуалността чрез създаването на определени ментални качества, с които се идентифицираме (име, професия, вяра и т.н.) И тъй като истинският Аз е лишен от мисли, той също така трябва да е лишен и от индивидуалност. Менталните качества придадени ни от нашите мисли създават граници - всичко, което е извън тези граници ние наричаме "чуждо" и следователно "отделно", и когато има отделеност, то "индивидуализмът" става неизбежен.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.