АНТИЧНАТА ПРЕДСТАВА ЗА ВСЕЛЕНАТА ОТРАЗЕНА В ЧОВЕКА


Цивилизации преди хиляди години, чийто знания били основоположници в развитието на философите от античността, са смятали, че всеки един закон, елемент и сила на Вселената е бил олицетворен в човешката конституция. Това, което е извън човека намира аналогия вътре в него. Вселената бидейки неизмерима и невъобразима в нейната дълбочина, била извън интелектуалните възможности на смъртните.

ОТ БОЖЕСТВОТО КЪМ ЧОВЕКА

Осъзнавайки неспособността на човешкия интелект да се справи с тези задачи, ранните философи обърнали вниманието си от немислимото божество към човека. Анализирането и изучаването на човешката конституция поставила основите на медицината, психологията и духовността. Различните начини за изследване на човека - математика, геометрия, физика, биология, астрономия и психология, порoдили различни школи, всяка от тях изучавайки човешката цялостност през призмата на тези предмети. Всеки един метод, макар и чрез различни начини, достигала до идентични заключения.


Това породило асоциирането на различните символи един с друг - числата, елементите, планетите, съзвездията, фигурите, митологични личности и т.н. Според питагоровите учения например, всяко едно число отговаря на различна планета, различна сила, различен елемент, различно божество, различно съзвездие, различен аспект от Сътворението и човека, тъй като всички тези неща асоциирани с числата, изучавани в тяхната пълна светлина, ни разкриват тяхната идентична аналогия с числата. Изучаването на универсалните принципи чрез анализация на самия себе си, човекът се изправя пред мнозина начини, с които да борави в търсене на знанието. Начинанието  да бъде придобито абсолютно знание чрез интелекта не след дълго започва да изглежда безнадеждно, тъй като всяка една различна наука може да отнеме целия живот на индивида, за да усвои само една малка част от нея. 

МРАК И СВЕТЛИНА

Един от основните принципи във връзка с "Рая и Ада", "Доброто" и "Злото", "Светлината" и "Mрака", се разкрива в това, че човешкото тяло било разделено на две вертикални половини. Лявата страна била считана за аналогична на мрака, а дясната на светлината. В този символизъм, непосветеният в ученията на древните мистерии, асоциира лявата страна с материалността, докато дясната с духовността, тъй като раждането в материалния свят означава смърт в духовния. От тази грешна асоциация тръгва верига, която води до тотално изкривяване на оригиналните учения. Тъй като материалността е олицетворение на Ада, а духовния свят е олицетворение на Рая, то виждаме, че мрака автоматично бива асоцииран с Ада, докато светлината с Рая. Посветеният окултист обаче разбира истинското значение на тази двойнствена природа на човека. За да има светлина, трябва да има източник на тази светлина, този източник е Животът. Тоест светлината е проявление на Живота, или първоначалната сила, която дава начало на цялото сътворение.


Разбирайки, че Животът е предшественик на Светлината, то тогава мракът е олицетворение на истинската духовност, тъй като това, което е създало светлината, е отвъд нея. Чрез едно обикновено наблюдение с помощта на днешната технология разбираме, че това е истина когато осъзнаем, че светлината може да съществува само в мрака, докато обратното не е вярно, тъй като светлината е изградена от частици, докато мрака е съществуващ сам по себе си. В тази връзка мракът се асоциира и с пространството в което цялото творение се проявява, включително и светлината. Следвайки този принцип на асоциации разбираме, че лявата, мрачна половина на човека е духовната му страна, в която се намира и органът асоцииран с тази духовност - сърцето. Също така по-голямата част от хората са десничари, което също ни пояснява, че лявата, по-фина ръка е духовната, докато грубата, силна ръка е от материалната страна. В продължение - дясната, атакуваща ръка, в която се държи мечът, е асоциирана с мъжката, егоистична и сурова страна, докато защитаващата лява ръка, държаща щита, е асоциирана с женския, състрадателен аспект. Тази карта от асоциации може да продължи да бъде запълвана докато всеки един елемент от Сътворението не бъде свързан с всеки друг, разкривайки цялостната картина на единството.


Автор: Васил Стоянов
Powered by Blogger.