21 ВЕК - СМЪРТТА НА ДУХОВНОСТТА


Философията дарява живот, защото разкрива достойнството и същността на живота. Материалността дарява смърт, защото замъглява уменията на човешката душа, чрез които тя разбира. Благословена е общността в чиято има просветлени мислители, тъй като благодарение на тях тя се помни вечно. Безпорен е фактът, че древните мислители на Гърция, Египет и Индия са имали разум, който е изключителна рядкост дори за днешния век. Дори след хиляди години света помни тези държави и почита техните знания, етика, естетика и интелектуализъм.

ПАДЕНИЕТО НА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК

В 21 век, човекът, възвишено същество, в усилията си да бъде верен на грешни стандарти обръща гръб на унаследеното си право за разбиране, невеж към последиците, и се гмурка във водовъртежа на материалната илюзия, старае се да бъде трайна сила в нетраен свят. Увековечавайки сетивата си, глупакът остава невеж към своята същност до момента на смъртта си. Чрез сетивата тялото функционира, чрез тях човекът става част от този свят. Тялото, бидейки в своя дом (материалният свят) се старае да му е комфортно, следователно то налага своите нужди и желания върху човешката душа. Желанието за сексуално удоволствие например, замъглява човешката интуиция и разум, карайки го да върши неща с цел задоволяване на това желание.


В зависимост от периода и средата, в която човек живее, той ще се насочи към трупане на пари, физическа сила, надмощие и всяко едно друго материално качество, което може да му помогне да задоволи животинските си нужди. Нуждата и желанието за храна от тялото кара човека да върши всичко само и само да може да сложи нещо вкусно в устата си. Колкото повече се задълбава в живота си като роб на тялото, толкова повече той остава невеж към по-висшата част от своята същност. Средностатистическият човек до такава степен е сграбчен от илюзията на материалния свят, че качествата които душата му носи в себе си са напълно забравени. Напълното отдаване в мислене за секс, храна, работа, пари, кариера, семейство - неща които днешният човек забравя, че са нетрайни, стават от първокласно значение, забравя че съществува нещо в него, което трансцендентира всичките му морали, цели и идеали.

НЕВЕЖЕСТВО И ФИЛОСОФИЯ

От гледна точка на Вселената която е на около 13.7 милиарда години, днешният човек изглежда като жалко същество, в чийто безначителен 80-годишен живот той захвърля ценното, вечното и безсмъртното в себе си за един момент слава и удоволствие. Оковаването на разума и неговите рационални умения от тялото води до най-отвратителния порок - невежество. От невежество днешните "велики мислители и интелектуалисти" са обявили Вселената като създадена без определена цел, индивидуализма като случайна подредба на клетки, безсмъртието като плод на въображението, всички древни просветлени мистици като страдащи от епилепсия, древните светци като страдащи от неврозия, Сократ като прословут алкохолик, Парацелз като скандален шарлатанин, Калиостро като клоун, граф Сен Жермен като най-големия измамник в историята.


Съдейки по текущия разум на човечеството със сигурност не можем да се сравняваме с човечеството от античността, когато благородничеството на човека се е определяло от развитието на рационалните му качества, а не от социалния и материалния му статус. Този древен период от историята, в който да бъдеш ученик на философ се е считало за най-голямата привилегия, тъй като философът е този, който тренира разума си (чийто е най-благородният аспект на душата) да разбере основните истини за живота. Тези истини, които когато човекът съзерцае става полу-бог, тъй като разбира своята конституция и независимо с какво се сблъска той е вечно снабден с разум способен да се справи.


В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.