ПЪРВИЯТ ФИЛОСОФ И ПЪРВИЯТ РЕЛИГИОЗНИК


Животът е бил още по-необясним в древни и забравени времена за разлика от днес. Ако се поставим на мястото на хората в чиито разумът за първи път се е развил, то това би било най-доброто място, от което да започнем нашето търсене на източника на живот.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА НАВЪН

Първият въпрос, който разумният човек би си задал когато попадне в мрежата на живота е "Как изобщо съществувам аз и всичко около мен?" Този въпрос веднага ни осветлява с факта, че трябва да има някакъв източник, защото нищо не може да се създаде от нищото. Неспособен да намери този източник сред безграничната природа около него, човекът е поставен пред два избора - да вярва или да размишлява. Независимо от избора си, той вижда какво се случва около него - слънцето изгрява и залязва всеки ден, вечер има светещи точки в небето, с течение на времето атмосферата започва да застудява и да се затопля отново, растенията умират и се раждат отново, но единственото, което не се преражда отново пред неговите очи са сложните организми. Първите вярващи хора, които са изповядвали някакъв вид религия били тези които достигали до някакви заключения въз основа на наблюдението за света около тях.


Забелязват, че всичко около тях минава през 4 етапа - слънцето изгрява, достига своя пик на сила, залязва и след това идва мракът. През пролетта растенията се раждат, през лятото са в разцвета си, през есента започват да остаряват, през зимата загиват. Само дотук имаме 3 "закона" без които живот от гледна точка на първия разумен човек не би съществувал, и то всеки един от тях e базиран на идентичен безкраен цикъл - раждане, разцвет, упадък и смърт. Следователно вярващият човек започва да боготвори и увековечава слънцето като съвършен Бог, тъй като вижда, че неговата светлина регулира живота и създава света, защото през нощта когато е тъмно всичко се слива в едно цяло под формата на мрак, но когато слънчевата светлина изгрее светът се създава, човекът започва да вижда всички съществуващи отделни обекти около него. Така вярващият достига до извода, че тъй като всичко след смъртта се преражда, то както растенията черпят живот от един и същ източник (слънцето) за да се прераждат, така и човекът и животното черпят живот от някакъв невидим източник за да се преродят. 

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА ВЪТРЕ

Философът, за разлика от вярващият, е този, който използва същия принцип, чрез който да размишлява - "Каквото горе такова и долу, каквото долу, такова и горе. Каквото отвътре такова и отвън, каквото отвън такова и отвътре", но неговото размишляване се базира на неща, които знае, че съществуват и достига до тях чрез разумно мислене. Философът, като вярващият, си задава въпроса "Как изобщо съществувам аз и всичко около мен?", но тук той проявява различен подход на размисъл. Вместо да търси своя източник извън него, философът обръща своето вниманието към себе си. Започва да борави с това, което знае, че съществува и е част от него, след което започва да анализира тези елементи. Не след дълго установява, че когато си затвори очите не вижда нищо, ако не си сложи нещо в устата не вкусва нищо, ако си запуши носа и ушите не чува и не намирисва нищо и ако не докосне нищо не усеща нищо. Следователно умозаключава, че той самият е източникът на живот, тъй като без неговите телесни способности, светът около него съществува само като потенциал, който бива превърнат в реалност чрез сетивата му.


След което философът анализира менталния аспект от неговата човешка конституция, а именно неговият ум. Не след дълга анализация становява, че той може да мисли само върху неща, които вижда около себе си и върху идеи в ума му, които са облечени във форми видяни от него в миналото. Установява, че човек не може да придаде смисъл на някоя идея без тя да бъде асоциирана с някакви познати за него образи. До тук философът установява, че той има телесно възприятие (мисъл въз основа на това, което вижда с очите си) и умствено възприятие (мисъл въз основа на идеи облечени във форми и образи познати за него). Още по-задълбочен размисъл върху своята менталност води човекът до съзерцаването на факта, че има нещо в себе си което траснцендентира двата горепосочени аспекта. Философът установява, че за да може да извърши каквато и да била мисъл, той трябва да има способността да разбира това, което вижда и това което си представя. А след като има тази способност на разбиране, тя трябва да има свой източник. И тъй като "разбирането" и неговият източник не са плод на неговото физическо тяло, философът установява, че има нещо което е безсмъртно и вечно в него. Веднъж достигнал до този извод, той започва търсенето на този източник.


В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.