ФИЛОСОФИЯТА НА ЛАЙБНИЦ, КАНТ И СПИНОЗА ОТНОСНО БОГ И ЧОВЕКА


Думата "философия" в 21 век се интерпретира по съвсем различен начин от оригиналното ѝ значение. Философията е създадена заедно с човека, защото е вродена във всеки един от него. Тя представлява желанието и стремежа на човек да търси отговори на въпроси, на които не може да получи отговор чрез едно повърхностно наблюдение на заобикалящия го свят с невъоръжено око. Средствата които са присъщи само за човека, и с които "практикува" философия, са разумът, въображението и интуицията. Това е причината философията да е присъща за човека, но не и за растителния и животинския живот. Тя се занимава с няколко аспекта:

- Психология, която изучава човешката менталност - мисловната дейност и емоции.
- Метафизика, която се занимава с всички абстрактни идеи, като например космологията.
- Теология, която се занимава с размишляването и изучаването на това какво означава "да бъдеш". 
- Етика, или изучаването на човешките морални принципи. 
- Логика, която изучава рационалното човешко мислене. 
- Личен характер и отговорност, или изучаването на понятията за "добро и "зло". 
- Епистемология - изучаването на понятието "знание" и възможността му (или липса на такава) да бъде в абсолютна форма.


ФИЛОСОФИЯ, ЧОВЕКЪТ И БОГ

Философията е била считана за "науката на науките" по времето на великите гръцки мислители и не случайно е така. Когато човек размишлява върху въпроси в сферата на философията, като например "Какво е умът? Какво е съзнанието и защо съществува? Къде започва и къде свършва всичко?", то сблъсъка с изучаването на всички останали под-науки, като Физика, Химия, Математика и Биология, става неизбежен, тъй като те са средства, които допринасят за количеството информация, с която размишляваме в сферата на Философията. Тя също така е била смятана за средството, с което човек може да достигне просветление чрез дълбоко разбиране за себе си, за живота и своята роля в него. От хиляди години, различни велики философи, които днес биха били наречени "духовни учители", са предавали ученията си, които от своя страна са били интерпретирани по различни начини, което довело до създаването на различни школи и под-учения, но въпреки това всички велики философски тези, теории и учения като цяло, имат няколко общи идеи, като най-мистериозните от тях са в сферата на човешката същност и източникът на всичко. Философските размишления и заключения на Имануел Кант и Готфрид Лайбниц са способни да ни хвърлят светлина върху общите дълбоки теми на философията от нейното начало.


КАНТ, ЛАЙБНИЦ, БОГ И АЗ-а

Според философията на Кант, човекът е съставен от Ум и Материя. Умът според него е координатор за всички наши възприятия, които от своя страна са продукт на нашите 5 материални сетива. Умът групира и категоризира възприятията постъпили в него чрез сетивата, така че да създаде някаква смислена индивидуална, и също така обща реалност, за притежателя си. Готфрид Лайбниц се е занимавал с изучаването и размишляването върху друг доста тежък елемент от философията, а именно природата на сътворението. Философът е приложил термина наречен "Монада" (Единен източник). Според него вселената е съставена от безкраен брой отделни монадистични единици, които съставят всичко в нея. По-модерно обяснение би било - частица, която изгражда всичко материално и нематериално, или обясненeно на езика на модерната физика - трептения. Макар и да е живял през 17 век, Лайбниц е стигнал до същото заключение, което днес знаем, че донякъде е факт благодарение на квантовата механика. Той представя Бог като първичната Монада, а човешкия дух който е есенцията на материалното тяло, като "събудена" индивидуална монада съставена от тези частици, пребиваваща в нисшите царства на творението, където бива окована от материалното тяло дърпаща душата към задоволяване на собствените си желания, инстинкти и навици лишени от разум.


ПЕРСПЕКТИВАТА НА СПИНОЗА

Барух Спиноза изказва подобно мнение относно божественото естество, или мнението му, че Бог е субстанция, абсолютно самосъществуваща, лишена от всякаква нужда да бъде завършена, перфектна и смислена, тъй като тя сама по себе си винаги е била и ще бъде такава, тъй като е вечна. Според философията на Спиноза, човекът е дарен с най-божествения инструмент, с чиято помощ може да разбере Бог, а именно разума. Хермес Трисмегист - най-влиятелната и мистериозна личност в сферата на философията и познанието, учи че "Цялото" никога не може да бъде опознато, защото всичко съществува в него, иначе нямаше да e "Цялото". Всички форми на материята, съзнанието и разума съществуват в Цялото, дори самото време и пространство. За да може човек да опознае нещо, той трябва да съществува извън него, следователно задачата "Бог" да бъде опознат става невъзможна. Санскритските източници на индуистката философия ни казват, че всеки, който твърди, че познава образа на Бог, всъщност не говори за Бог поради същата причина. Други философи са изказвали мнението, което е в кохерентност с днешните под-науки, че материята може да се разпадне до безкрайно малки частици, които в крайна сметка стават невеществени (каквито са съзнанието и разумът например), като резултатът е сливането им с източника си, а именно "Цялото". Днес знаем, че това на теория е вярно, но не подлежи на експериментр с който да бъде наблюдавано, тъй като експериментът би бил само в границите на материалното.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.