ХЕРМЕТИЗМЪТ - БОГ, КОСМОС, ЧОВЕШКАТА ДУША


Херметицизмът е една от най-древните науки, от която много философски и религиозни учения са се зародили. Основните концепции на херметичната философия относно Бог, вселената, и човека са изразени чрез много уникален и мъдър начин. За да разберем и съзерцаем мъдростта скрита зад това учение трябва да започнем с няколко основни философски въпроси с херметичен характер. Следното изложение на идеи, философия и информация, е изцяло взето от най-известните книги свързани с херметичните учения - Corpus Hermeticum, Kybalion, Emerald Tablets of Thoth the Atlantean.


В ТЪРСЕНЕ НА ЦЯЛОТО

Не е ли вярно, че всичко що се движи се движи в нещо и е задвижено от нещо? Не е ли факт, че това, в което нещото се движи трябва да бъде по-голямо от нещото движещо се в него? Не е ли вярно, че за да бъде задвижено нещо то трябва да бъде задвижено от нещо по-силно от него? И не е ли вярно, че движещото се трябва да има противоположна природа на това, в което се движи? Не е ли космоса огромен и не е ли той по-голям от всичко за нас познато? Не е ли гъсто натъпкан с всички осезаеми за нас тела от различна форма и естество? Не е ли тогава космоса, в който се движи всичко що ни е познато, също осезаем? Не се ли разширява космосът с всяка една изминала секунда, което му придава движение? Нещото, в което той се движи тогава колко ли трябва да е голямо за да поддържа постоянното разширяване и движение без да задържа или ограничава движението на космоса в себе си? Каква е неговата природа тогава? Не трябва ли да бъде и тя противоположна на космоса за да може той да се движи в него? Но не е ли тогава неосезаемо противоположното на космоса щом космоса е осезаем по природа?


Ако това място е неосезаемо (невеществено), то трябва да бъде божествено - нещо непородено и вечно, или трябва да бъде това, което наричаме "Бог". Ако е нещо божествено, то тогава е нещо съществено, но ако е "Бог", то тогава е дори без същност. В противен случай, то би било понятно и разбираемо - oсезаемо. За нас хората концепцията за "Бог" е понятна преди всичко останало, но не и за самият него (Бог). Нещо, което е различно в есенция може да бъде понятно когато попадне в съзнанието на този, който мисли за него. Например, ако имаше само светлина, а мрак не съществуваше нямаше да можем да мислим и да осъзнаваме що е светлина, тъй като тя би била всичко, което е, но поради факта, че мрак съществува, светлината придобива различие, което ни дава способността да мислим над нея и да я осъзнаем. Следователно, за самия "Бог" е невъзможен опитът за себеразбиране, тъй като той не е нещо отделно и различно от нещото, което би се опитал да разбере. За нас обаче, Бог е нещо различно, следователно можем да мислим и да го осъзнаем, макар и никога способни да го разберем или опознаем. За да опознаеш или разбереш нещо, трябва да съществуваш извън него, но тъй като целият космос, който съдържа всичко осезаемо за нас се съдържа в неосезаемото/божественото, или самият Бог, то тогава не би бил възможен опитът да бъде опознат. Ако мястото е опознаваемо, то тогава не би било класифицирано като "Бог", а просто като "място". Но ако мястото бъде опознато като "Бог", то тогава не е място, а енергия способна да съдържа в себе си. Следователно всичко що се движи се движи не в нещо движещо се, а в нещо намиращо се в покой. И задвижващият е също в покой, неспособен да бъде задвижен съвместно.

НЕВИДИМОТО

Това, което е невеществено е невидимо за всичко веществено. За да може нещо да бъде невидимо то трябва да бъде непородено, защото всичко, което е породено е веществено. Природата на непороденото е вечносъществуваща. То трябва да е невидимо, иначе няма как да бъде вечно. Всичко видимо е породено, защото е достигнало до момента, в който е било видяно. Но невидимо винаги е, и защото винаги е, то няма нужда да става видимо. Като вечносъществуващо като невидимо, то прави всички останали неща видими; това, което придава всички образи не е налично за въображението, следователно наричаме Бог всеформен и безформен едновременно. Тъй като Бог е невеществен и невидим, "той" не е създал космоса чрез ръка, а чрeз разум, следователно Бог е ум. От Бог се създава вечността, от вечността се създава космосът, от космоса се създава времето и от времето се създава всяко начало. Ако искате да видите Бог, погледнете всичко около вас, тъй като всичко около вас е неговият ум. И ако искате да опознаете Бог, опознайте всичко веществено, защото подобното се разбира само от подобното.

УМ И ДУША

Тъй като Цялото (Бог) е Ум, то космосът също е ум; също така е и сферичен, следователно е глава. Няма нищо от материя над главата, така както няма нищо от ум под краката. Всичко, което е свързано към мембраната на главата, в която е душата, е безсмъртно по природа, тъй като има повече душа, отколкото тяло. Тялото е направено в душата. Неща далеч от мембраната са смъртни, защото имат повече тяло, отколкото душа. Колкото по-материално е нещо, толкова по безразумно и бездушевно е то. Умът е в душата, така както душата е в духа, следователно нещата с повече тяло, отколкото душа са смъртни, докато неща с повече душа, отколкото тяло са безсмъртни. Всяко същество, както и Вселената, е създадена от тези две. Духът движи душата през артериите, вените и кръвта. Когато кръвта се сгъсти и вените и артериите се изпразнят, тялото умира и душата отново преоктрива себе си.

ЗАЩО БОГ Е ДОБЪР?

Бог е единственото добро, защото добро е да даваш без да получаваш. Тъй като всичко е породено от божия Ум и съществува в него, то тогава не съществува нищо извън него, което да възпламени желание в него, нито да породи завист в него, или пък да го нарани. Следователно Бог е вечносъществуваща константа. Всичко, което е веществено има начало и се движи, а всичко, което се движи подлежи на промяна, следователно не е добро. Човекът не само, че не е добър, но е зъл, защото носи дрехите на невежеството, желаейки да получава повече отколкото създава. Така както всички противоположности са идентични по природа, но различни по степен, то и доброто и злото са. Някои същества са по-добри отколкото зли, но не съществува чиста доброта, единствено Бог е такъв, тъй като той е единствения вечнодаващ.


Според Хермес Трисмегист, основятелят на херметизма, ако имаме нужното знание и разум, ще четем между редовете, в противен случай тези негови думи ще изглеждат като празни приказки за нас. Когато разумната мисъл и знание достигнат определено развитие, те се превръщат в ключа за разбирането. И чрез разбирането ние сме способни да вярваме. Когато се сблъскаме с информация, която е в хармония с нашия разум и знание, ние вярваме в това, което е извън нашите възможности. Следователно всичко опира до това дали имаме ключа към разбирането или не. Неговото притежание определя дали човек ще живее по благороден начин или не независимо от неговия житейски опит. Когато вярваме, ние можем да действаме спрямо желанието ни за просветление.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.