ХЕРМЕТИЗМЪТ - БОГ, КОСМОС, ЧОВЕШКАТА ДУША


Херметицизмът е една от най-древните науки, от която много философски и религиозни учения са се зародили. Основните оригинални източници на херметичната философия относно Бог, вселената и човека, я представят по завладяващ читателя начин. За да разберем и съзерцаем мъдростта, скрита зад това учение, трябва да започнем с няколко основни философски въпроси с херметичен характер.
Следното изложение на идеи, философия и информация, е базирано на най-известните книги свързани с херметичните учения - Corpus Hermeticum, Kybalion, Emerald Tablets of Thoth the Atlantean.


В ТЪРСЕНЕ НА ЦЯЛОТО

Не е ли вярно, че всичко, което се движи се движи в нещо и е задвижено от нещо? Не е ли логично, че това, в което нещото се движи, трябва да бъде по-голямо от нещото, движещо се в него? Не е ли вярно, че за да бъде задвижено нещо, то трябва да бъде задвижено от нещо по-силно от него? И не е ли вярно, че движещото се трябва да има противоположна природа на това, в което се движи? Капката вода не може да се движи в чаша с вода, тъй като тя ще стане част от нея. Но твърдият предмет може да се движи през водата, защото е с противоположна природа на нея. Не е ли космосът огромен и не е ли той по-голям от всичко познато за нас? И не е ли изпълнен с всички осезаеми за нас тела от различна форма и естество? Не е ли тогава космосът, в който се движи всичко, което ни е познато, също осезаем? И също така не е ли истина, че космосът се разширява с всяка една изминала секунда, и че разширяването му означава движение? Нещото, в което той се движи тогава, колко ли трябва да е голямо, за да поддържа постоянното му разширяване и движение без да задържа или ограничава движението на космоса в себе си? Каква е неговата природа тогава? Не трябва ли да бъде и тя противоположна на космоса, за да може той да се движи в него? Но не е ли неосезаемо противоположното на космоса, щом космосът е осезаем по природа?


Ако това „място“ е неосезаемо (невеществено), то трябва да бъде божествено - нещо непородено и вечно, или трябва да бъде това, което наричаме "Бог". Ако е нещо божествено, то тогава е нещо съществено, но ако е "Бог", то тогава е дори без същност. В противен случай, то би било понятно и разбираемо. Всичко, което има същност е oсезаемо. За нас хората концепцията за "Бог" е понятна преди всичко останало, но не и за самия него (Бог). Нещо, което е различно от мислещия за него, може да бъде възприето, когато попадне в съзнанието на този, който мисли за него. Например, ако имаше само светлина, а мрак не съществуваше, нямаше да можем да мислим и да осъзнаваме що е светлина, тъй като тя би била всичко, което е, но поради факта, че мрак съществува, светлината придобива контраст, което ни дава способността да мислим над нея и да я осъзнаем. Следователно, за самия "Бог" опитът за себеразбиране е невъзможен, тъй като той не е нещо отделно и различно от нещото, което би се опитал да разбере. За нас обаче, Бог е нещо различно, следователно можем да мислим и да го осъзнаем, макар и никога способни да опишем природата му. За да опознаеш или разбереш нещо, трябва да съществуваш извън него, но тъй като целият космос, който съдържа всичко осезаемо за нас се съдържа в неосезаемото/божественото, или самият Бог, то тогава не би бил възможен опитът да бъде опознат. Ако мястото е опознаваемо, то тогава не би било класифицирано като "Бог", а просто като "място". Но ако мястото бъде опознато като "Бог", то тогава не е място, а енергия способна да съдържа в себе си. Следователно всичко що се движи се движи не в нещо движещо се, а в нещо намиращо се в покой. И задвижващият е също в покой, неспособен да бъде задвижен съвместно.

НЕВИДИМОТО

Това, което е невеществено, е невидимо за всичко веществено. За да може нещо да бъде невидимо, то трябва да бъде непородено, защото всичко, което е породено, е веществено. Природата на непороденото е вечносъществуваща. То трябва да е невидимо, иначе няма как да бъде вечно. Всичко видимо е породено, защото е достигнало до момента, в който е било видяно. Но невидимото винаги е, и защото винаги е, то няма нужда да става видимо. Вечносъществуващо като невидимо, то прави всички останали неща видими, така както мракът в космоса, който наричаме „нищо“, прави светлината, която наричаме „нещо“, видима. Това, което придава всички образи на въображението, не е налично за него, следователно наричаме Бог всеформен и безформен едновременно. Тъй като Бог е невеществен и невидим, "той" не е създал космоса чрез ръка, а чрeз разум, тъй като разумът не е веществен, следователно Бог е ум. От Бог се създава вечността, от вечността се създава космосът, от космоса се създава времето и от времето се създава всяко начало. Ако искате да видите Бог, погледнете всичко около вас, тъй като всичко около вас е неговият ум. И ако искате да опознаете Бог, опознайте всичко веществено, защото подобното се разбира само от подобното

УМ И ДУША

Тъй като ЦЯЛОТО (Бог) е Ум, то космосът също е ум; също така е и сферичен, следователно е глава. Няма нищо от материя над главата, така както няма нищо от ум под краката. Всичко, което е свързано към мембраната на главата, в която е душата, е безсмъртно по природа, тъй като има повече душа, отколкото тяло. Тялото е направено в душата. Неща далеч от мембраната са смъртни, защото имат повече тяло, отколкото душа. Колкото по-материално е нещо, толкова по безразумно и бездушевно е то. Умът е в душата, така както душата е в духа, следователно нещата с повече тяло, отколкото душа, са смъртни, докато неща с повече душа, отколкото тяло, са безсмъртни. Всяко същество, както и Вселената, е създадена от тези две. Духът движи душата през артериите, вените и кръвта. Когато кръвта се сгъсти и вените и артериите се изпразнят, тялото умира и душата отново преоктрива себе си.

ЗАЩО БОГ Е ДОБЪР?

Бог е единственото добро, защото добро е да даваш без да получаваш. Тъй като всичко е породено от божия Ум и съществува в него, то тогава не съществува нищо извън него, което да възпламени желание в него, нито да породи завист в него, или пък да го нарани. Следователно Бог е вечносъществуваща константа. Всичко, което е веществено има начало и се движи, а всичко, което се движи подлежи на промяна, следователно не е добро. Човекът, отдал се на страстите си, не само, че не е добър, но е и зъл, защото носи дрехите на невежеството, желаейки да получава повече отколкото създава. Така както всички противоположности са идентични по природа, но различни по степен, то и доброто и злото са. Някои същества са по-добри, отколкото зли, но не съществува чиста доброта, единствено Бог е такъв, тъй като той е единствения вечнодаващ и никога получаващ.


Според Хермес Трисмегист, основятелят на херметизма, ако имаме нужното знание и разум, ще четем между редовете, в противен случай тези негови думи ще изглеждат като празни приказки за нас. Когато разумната мисъл и знание достигнат определено развитие, те се превръщат в ключа за разбирането. И чрез разбирането ние сме способни да вярваме. Когато се сблъскаме с информация, която е в хармония с нашия разум и знание, ние вярваме в това, което е извън нашите възможности. Следователно всичко опира до това дали имаме ключа към разбирането, или не. Неговото притежание определя дали човек ще живее по благороден начин, или не, независимо от неговия житейски опит.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.