АБОРИГЕНИТЕ - НАЧАЛОТО НА КУЛТA КЪМ СЛЪНЦЕТО


За аборигените (първите заселници на Австралийския континент преди 40 000 години, също така познати като първите хора с проява на отчетлив символизъм свързан с някакъв вид вярвания в нещо по-висше от тях самите), слънцето е бил източник на светлина, топлина, движение и живот. Неговото отсъствие бил най-големият ужас, който могъл да сполети човека. Почитането на Слънцето като Бог, или божество, е напълно възможно да датира още отпреди 200 000 години, когато първите хора с модерна анатомия в Африка са се появили, тъй като няма разлика в средния обем на мозъка, нито в предварително заложената в него информация между модерния човек и човека преди 200 000 години. Това ни навежда на мисълта, че макар първите хора с модерна анатомия да не са оставили никакви следи за какъвто и да е символизъм, те са имали капацитета да извършват същата мисловна дейност като аборигените, които почитали Слънцето.

ПРОИЗХОДЪТ НА СЛЪНЧЕВИЯ КУЛТ

Няколко десетки хиляди години след Аборигените дошли Египтяните, Персийците, Вавилонците и Индийците. Всички те почитали Слънцето като олицетворение на Бог и вярвали, че едно просто наблюдение на Слънцето може да даде отговори на най-дълбоките въпроси извън границите на човешките възможности. Това тяхно вярване се илюстрира в един от законите на древното египетско учение "Херметизъм", който гласи "Каквото горе, такова и долу. Каквото долу, такова и горе." . Тоест древните мъдреци и светци смятали, че този закон давал възможността на човек да вдигне завесата на физическия свят и да надникне индиректно във висшите нематериални светове. Според херметизма, ако разберем природата тук, ще знаем и природата там.


Тъй като слънцето е източник на всички елементи нужни за живот - светлина, топлина и храна, то било олицетворение на Доброто и следователно от там идват божества като Брахма от индуизма, Митра от персийците, Озирис от египтяните, Бал от халдейците, Аполо от гърците и т.н. - всички те били божества (синове) на слънцето или илюстрирани като самото Слънце или Бог. Например Брахма е наричан също и "Атман" - частта от Брахман (най-върховният Бог) присъстваща във всеки човек. Тази символика намира своята аналогия в Слънцето (Брахман) бидейки върховният Бог и Брахма (Атман) бивайки неговият син в човека, или с други думи - неговата душа.  
В египетската митология "Ра" е познат като Богът Слънце, докато Озирис е бил слънчево божество. Както и Исус, който е познат също и като олицетворение на силното сияещо слънце в разцвета на силите си, е класифициран като син на Бог. Балдар, синът на Один в скандинавската митология е аналогичен на Исус. Всяка древна цивилизация, независимо дали е почитала Слънцето като върховен Бог или не, е имала митология, която в крайна сметка илюстрира син на Бог, който е бил олицетворение на живота в най-красивия си и жизнен етап (Златната Епоха). Този красив и жизнен етап е изложен в историите за Светата Троица на египтяните, вавилонците, индийците и християните. В ученията на фриймейсъните тази троица произлиза от Слънцето (Бог), илюстрирана като триъгълник, чиито 3 ъгли са аналогични на Отца, Сина и Светия Дух, докато окото в средата е символично на Слънцето - всевиждащото око на Бог.


СВЕТАТА ТРОИЦА

Масонските учения произлизащи, от древните знания на споменатите по-горе нации, твърдят, че светата троица правят невидимото ЦЯЛО видимо, или с други думи - те са проявлението на Бог, чрез което Сътворението се случва. Едно наблюдение на Слънцето през деня ни дава ключа към пълното разбиране за светата троица и разгадаването на древните митологии и религии. Слънцето има 3 етапа през деня - изгрев, обед и залез, това ни показва, че всичко в материалния живот се ражда, достига своя разцвет и упада независимо дали става дума за скала, растение, животно, човек, планета, звезда и т.н.


Първият етап е изгревът (нека бъде светлина) и е свързан с Отца, създателят на света, неговият цвят е син, защото утринната слънчева светлина е забулена от синя мъглявина. След първия етап, Бог изпраща сина си да бъде свидетел на бащинското творение, това е Синът от троицата, лъчист и великолепен, искрящ в разцвета на силите си през деня, неговият цвят е златисто жълт (Златната Епоха). Третият етап "залез", символизира Духът облечен в червено, седящ за момент по линията на хоризонта, след което изчезва в мрака за през нощта обитавайки нисшите светове, изгрявайки отново след прегръдката на мрака. Не само, че наблюдението на Слънцето в един ден ни показва, че всичко има начало, разцвет и край, но също така и че смъртта е нещо неизбежно и временно. Египтяните са почитали Слънцето като безсмъртно заради появата му всяка сутрин, което е символизъм за Духа, който отива в мрака за да бъде прероден отново на следващия ден. Преминаването на слънцето през различните зодиаци поражда най-различни божества. Когато Слънцето се намира в съзвездието Телец, се поражда свещеният бик на египтяните или асирийския Бал. Когато слънцето е в съзвездието Лъв, се проявява като "Лъвоубиеца" Херкулес. Когато е в съзвездието Риби, то бива интерпретирано като Вишну - богът-риба от Индуизма и т.н. Всички божества биват "синове на Бог", точно както в светата троица бащата създава света за да може сина да го изпита и надари със сила, светлина, топлина и живот, така и тези божества са олицетворение на слънчевите влияния върху нашата планета и човешкото съзнание преминавайки през 12-те зодиака.


В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.