АБОРИГЕНИТЕ - НАЧАЛОТО НА КУЛТA КЪМ СЛЪНЦЕТО


За аборигените, първите заселници на Австралийския континент преди 40 000 години, също така познати като първите хора с проява на отчетлив символизъм свързан с някакъв вид вярвания в нещо по-висше от тях самите, слънцето е бил източник на светлина, топлина, движение и живот. Неговото отсъствие бил най-големият ужас, който могъл да сполети човека. Почитането на Слънцето като Бог, или божество, е напълно възможно да датира още отпреди 200 000 години, когато първите хора с модерна анатомия в Африка са се появили, тъй като няма разлика в средния обем на мозъка, нито в предварително заложената в него информация между модерния човек и човека преди 200 000 години. Това ни навежда на мисълта, че макар първите хора с модерна анатомия да не са оставили никакви следи за какъвто и да е символизъм, те са имали капацитета да извършват същата мисловна дейност като аборигените, които почитали Слънцето.

ПРОИЗХОДЪТ НА СЛЪНЧЕВИЯ КУЛТ

Няколко десетки хиляди години след Аборигените дошли Египтяните, Персийците, Вавилонците и Индийците. Всички те почитали Слънцето като олицетворение на Бог и вярвали, че едно просто наблюдение на Слънцето може да даде отговори на най-дълбоките въпроси извън границите на човешките възможности. Това тяхно вярване се илюстрира в един от законите на древното египетско учение "Херметизъм", който гласи "Каквото горе, такова и долу. Каквото долу, такова и горе". Тоест древните мъдреци и светци смятали, че този закон давал възможността на човек да вдигне завесата на физическия свят и да надникне индиректно във висшите нематериални светове. Според херметизма, ако разберем природата тук, ще знаем и природата там.


Тъй като слънцето е източник на всички елементи необходими за живот - светлина, топлина и храна, то се превърнало в олицетворение на Доброто, а от там били създадени божества като Брахма от индуизма, Митра от персийците, Озирис от египтяните, Бал от халдейците, Аполо от гърците и т.н. - всички бидейки синове на слънцето или илюстрирани понякога като самото Слънце. Брахма е наричан също и "Атман" - частта от Брахман (най-върховният Бог) присъстваща във всеки човек. Тази символика намира своята аналогия в Слънцето, бидейки върховният Бог, a Атман бидейки неговия син в човека, или с други думи - неговата душа.  
В египетската митология отново откриваме тази аналогия, като "Ра" е познат като Бога на Слънцето, докато Озирис е бил слънчево божество породено от него, олицетворяващ душата. Както и Исус, който е познат също и като олицетворение на силното сияещо слънце в разцвета на силите си, е класифициран като син на Бог. Балдар, синът на Один в скандинавската митология, е аналогичен на Исус. Всяка древна цивилизация, независимо дали е почитала Слънцето като върховен Бог, или не, е имала митология, която в крайна сметка илюстрира син на Бог, който е олицетворение на непорочната вечна човешка душа.  В историите за Светата Троица на египтяните, вавилонците, индийците и християните, Слънцето, като върховния Бог, се проявява по три начина, които създават битието с неговото безкрайно многообразие. В ученията на фриймейсъните тази троица е илюстрирана като триъгълник, чиито 3 ъгли са аналогични на Отца, Сина и Светия Дух, докато окото в средата е символично на Слънцето. Символът се опитва да покаже, че макар и проявленията да са три, те са едно неделимо цяло.

СВЕТАТА ТРОИЦА

Масонските учения произлизащи, от древните знания на споменатите по-горе цивилизации, смятат, че светата троица прави невидимото ЦЯЛО видимо, или с други думи - те са проявлението на Бог, чрез което Сътворението се случва. Според тях едно наблюдение на Слънцето през деня ни дава ключа към пълното разбиране за светата троица и разгадаването на древните митологии и религии. Слънцето има 3 етапа през деня - изгрев, обед и залез, това ни показва, че всичко в материалния живот се ражда, достига своя разцвет и упада независимо дали става дума за скала, растение, животно, човек, планета, звезда и т.н.


Първият етап е изгревът (нека бъде светлина) и е свързан с Отца, създателят на света, неговият цвят е син, защото утринната слънчева светлина е забулена от синя мъглявина. След първия етап, Бог изпраща сина си да бъде свидетел на бащинското творение, това е Синът от троицата, лъчист и великолепен, искрящ в разцвета на силите си през деня, неговият цвят е златисто жълт. Третият етап "залез", символизира Духа облечен в червено, седящ за момент по линията на хоризонта, след което изчезва в мрака за през нощта, обитавайки нисшите светове, изгрявайки отново след прегръдката на мрака. Не само, че наблюдението на Слънцето в един ден ни показва, че всичко има начало, разцвет и край, но също така и че смъртта е нещо неизбежно и временно. Египтяните са почитали Слънцето като безсмъртно заради появата му всяка сутрин, което е символ за човешката душа, която отива в мрака за да бъде преродена отново. Преминаването на слънцето през различните зодиаци поражда най-различни божества. Когато Слънцето се намира в съзвездието Телец, се поражда свещеният бик на египтяните или асирийския Бал. Когато слънцето е в съзвездието Лъв, се проявява като "Лъвоубиеца" Херкулес. Когато е в съзвездието Риби, то бива интерпретирано като Вишну - богът риба на индусите и т.н. Тъй като всички божества се смятат за "синове на Слънцето", или с други думи - произлизащи от един общ източник, то тези божества са олицетворение на слънчевите влияния върху нашата планета и човешкото съзнание, преминавайки през 12-те зодиака.


В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.