НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ В РАЗБИРАНЕТО НИ ЗА ВСЕЛЕНАТА

July 20, 2019

Под термина "наука" разбираме знание, което може да бъде доказано като вярно чрез тестови обяснения, наблюдения и предвиждащи изчисления. По пътя на тази логика, науката, която седи в основата на всички останали под-науки би трябвало да бъде тази чиято дава знанието относно началото на Вселената ни. Тази наука днес наричаме "физика".

ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВО

През 20 век Айнщайн тотално преобръща човешкото разбиране за Вселената в сферата на науката. Това, което Айнщайн установява е, че пространството (космосът), в което съществува нашата Вселена също така представлява и времето. На пръв поглед в това няма никакъв смисъл и звучи напълно налудничаво, въпреки че, както следва да разберем, е факт. Самото пространство, в което съществуват всички галактики с техните звезди и планети, е подобно на едно голямо опънато плътно върху, което съществува всичко. Когато поставим определен тежък обект върху това платно, то ще бъде огънато (вдлъбнато надолу). По същият начин самото пространство бива огъвано когато определен физически обект (планета или звезда например) бива поставено върху него. Колкото по-тежък е обектът, толкова повече ще огъва пространството. Това огъване на пространството наричаме "гравитация", което казваме, че ни дърпа надолу. Защото да се намираш върху обект, който изкривява пространството, в нашия случай - планетата Земя, е аналогично на това да седиш върху нещо, което те държи да не пропаднеш в пропаст под теб.


Това, което свързва времето и пространството е откритието, че колкото повече е изкривено пространството, толкова по-бавно тече и времето. Планетата Юпитер например има приблизително 318  пъти по-голяма маса от Земята, следователно ще огъва пространството 318 пъти по-силно, което означава, че там времето ще тече по-бавно. Ако човек отиде да живее на Юпитер за 1 година, той и тялото му ще изпитат тази една година без никаква разлика, точно както минава 1 година тук на Земята, но когато реши да се върне обратно на нашата планета, хората, които познава ще са остарели с 50 години. Колкото и странно и против всякаква логика да звучи, това е факт. Следователно огъването в пространството означава и огъване във времето, от този факт правим извода, че времето и пространството са едно и също нещо, което Айнщайн е нарекъл "времепространство".

ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ

От доста изчисления и наблюдения подкрепени от експерименти и тестове знаем със сигурност, че преди повече от 13 милиарда години Вселената ни е била много по-малка на размери. Всъщност Вселената е била повече от 1000 пъти по-малка от една песъчинка, но изведнъж се е разширила - това наричаме "Големия Взрив." Тази теория представлява идеята, че самото времепространство е било с размерите на тази песъчинка, и тъй като всичко познато за нас съществува във времепространството, то това означава, че в най-ранния етап на Вселената ни не би могло да е същесвувало нищо поради самия факт, че пространство не е съществувало и следователно - време. Когато няма пространство, то няма как да съществува нищо поради самия факт, че няма в какво да съществува. Един от основните закони на квантовата физика (изучаването на субатомните частици изграждащи всичко около нас) гласи, че енергията не може да бъде създадена, нито разрушена. Тоест можем да чупим, топим и т.н. един обект, но общата енергия, която го изгражда никога не се губи, тя просто променя формата си. Следователно цялата Вселена, която познаваме днес, с всичките си стотици милиарди галактики, със своите стотици трилиони слънца и планети, има определено количество обща енергия, от която са изградени всички те (в случая огромно). Тъй като енергията не може да бъде нито създадена, нито унищожена, то това означава, че когато Вселената ни е била с размерите на песъчника, тази съща енергия, която изгражда всички тези галактики, звезди и планети се е съдържала в същото количество, но под друга форма, в тази песъчинка.


НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ В НАУКАТА

Най-големият проблем е, че теорията на Айнщайн предзказва, съществуването на "точка на сингулярност". Такава точка е основата на черните дупки. Тоест когато един обект е толкова масивен, че огъне времепространството до момент, в който нищо, което попадне в нея не може да се върне обратно, тъй като гравитацията (самото огъване във времепространството) е безкрайно. Всички математически формули се разпадат и не придават никакъв смисъл когато стигнат до тази точка на сингулярност, резултатите дават нещо (нула), което няма нито начало нито край, има безкрайна плътност и безкрайно малък размер. Тоест точката на сингулярността представлява огъване във времепространството до момент, в който времето и пространството не съществуват. Според Теорията за Големия Взрив, Вселената ни е започнала от такава точка, след което е последвало нейното разширяване (разширяването на самото времепространство). Проблемът е, че от гледна точка на квантовата физика точка на сингулярност не може да съществува, защото нищо не може да бъде безкрайно малко или безкрайно плътно, следователно причината за Големия Взрив и създаването на цялата Вселена не може да бъде установена по никакъв научен начин. Можем само да измисляме теории обясняващи какво е съществувало преди Големия Взрив и какво го е причинил, но те никога не биха могли да бъдат тествани с текущата ни технология и разбиране. Изглежда сякаш човечеството е достигнало стена в познанието си относно как е създадена Вселената и каква е била причината за Големия Взрив. Напълно възможно е също така, науката никога да не успее да прескочи тази стена, защото проблемът не е в технологичното ни развитие, а в основните закони на Вселената, които е невъзможно да бъдат нарушени.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.