КРАСОТАТА НА ДРЕВНОГРЪЦКОТО ЦЕЛОМЪДРИЕ

July 14, 2019

За древните гърци най-благородното нещо, което човек би могъл да постигне е целомъдрието, тъй като то прави човека полубог. Целомъдрият човек е този, който е достоен за уважение от всеки, този който всеки обича и този от който всеки иска да черпи знание. За да бъде човек целомъдър той трябва да придобие качествата изграждащи тази благородност според древните гърци. Те биват интелект, кураж, справедливост и умереност.

КАЧЕСТВАТА НА ЦЕЛОМЪДРИЕТО

Под интелект разбираме способността на човек да съзерцава истинската същност на нещата, или с други думи - невероятно развито чувство за разбиране. Куражът представлява способността човек да мисли и действа правилно спрямо това в което вярва независимо от обстоятелствата, били те опасни или съблазнителни. Справедливостта е качеството което предпазва човек от пътя към невежеството. Ако човек е несправедлив той винаги ще гледа да се възползва от всичко и всеки около него, стига да му се отдаде тази възможност. Когато несправедливият човек се възползва от останалите той го прави поради 2 причини. Несправедливият или не осъзнава, че е несправедлив поради неспособността да се постави в обувките на отсрещния или осъзнава своята несправедливост, но въпреки това решава да ѝ се отдаде. В първия случай откриваме, че човекът неспособен да се постави в обувките на другия остава невеж към ситуацията на отрещния, следователно този човек не може да бъде мъдър при положение, че не вижда обективно ситуацията и не притежава способността на разбиране. Във втория случай човекът избира да бъде несправедлив макар и да разбира какво причинява на отсрещния. Тук отново откриваме, че такъв човек не може да бъде целомъдър, защото му липсва кураж. Липсата на кураж е ясно изразена поради факта, че несправедливият човек няма куража да действа спрямо разбирането си относно това, което причинява на другия, а го пренебрегва отдавайки се на изкушението от това да се възползва от него.


УМЕРЕНОСТ

Последното качество, умереност, е това което разграничава целомъдрия човек от двете екстремности. Умереността трябва да присъства във всяко едно друго качество на целмъдрието за да може човек да бъде целомъдър. То трябва да присъства в интелекта, в куража и в справедливостта. Присъствието му в интелекта означава, че човек разбира нещата пред него и може да вземе правилното решение. Тоест умереността на мъдрият човек го кара да каже толкова колкото трябва, а не толкова колко знае. Когато умереността присъства в куража означава, че човек е способен да действа точно колкото трябва в зависимост от обстоятелствата, а не толкова колкото може. Куражът без умереност в едната си екстремност води до прибързани решения, които имат лоши последствия за действащия и за хората около него, докато в другата екстремност води до страхливост и следователно угризения. Умереността в справедливостта означава, че човек знае кога и колко справедлив трябва да бъде. Справедливостта сама по себе си означава, че човек винаги трябва да дава толкова колкото му е дадено и да изисква обратното. Ако обаче наш приятел ни даде да съхраним оръжията му у нас, но си ги поиска обратно когато е в екстремна форма на замъглен ум от агресивност, по пътя на логиката е наше задължение като справедлив човек да му ги върнем, тъй като трябва да дадем толкова колкото ни е дадено, но в случая умереност в справедливостта означава да имаме правилното ниво на справедливост спрямо обстоятелствата.

КАКВО Е НЕОБХОДИМО ЗА ДА БЪДЕМ ЦЕЛОМЪДРИ?

От казаното до тук установяваме, че всяка една човешка естрекмност на интелекта, куража и справелидовстта е порок, а умереността е добродетел. Заключението тогава би било, че целомъдрият човек трябва да бъде най-добрата версия на това, което му е било писано да бъде. Тоест, всяко едно нещо в света има различни качества които трябва да съдържа за да достигне най-висшата си благородна форма. Дървото е благородно, когато е плодовито, защото това е неговата функцията - да ражда плодове. Следователно когато продуктите са му качествени казваме, че дървото е благородно. Когато пчелата върши добре това за което е създадена казваме, че е благородна. Човекът, за разлика от всички останали сътворени неща, е единственото създание способно на разум, следователно за да бъде благороден той трябва да открие истината в свят, в който добро и лошо, истина и лъжа, черно и бяло са субективни. Тъй като тази задача е сложна, обикновеният човек се отказва да търси своята благородност и живее от люлка до гроб опитвайки се да придобие и постигне временни неща независимо от цената, която трябва да плати за тях, а именно да остане невеж към истината, към способността на интелекта си и към всички останали унаследени, у всеки човек, качества, които когато бъдат открити, трансформират живота на човек от постоянен хаос от приливи и отливи на добри и лоши моменти, в живот изпълнен с разбиране, щастие, любов и спокойствие.


ЕДИНСТВО

Четирите качества на целомъдрието са преплетени едно в друго и не могат да съществуват като отделни. Например не е ли вярно, че човешкото тяло има своите нужди, импулси и инстинкти, които имат способността да влияят на разума? И не е ли вярно, че разумът е отделна способност, която е независима от телесните ни нужди, имуплси и инстинкти? Независимо в каква ситуация попадне човек, той винаги е изправен пред избора да се отдаде на това, което тялото му казва, като например "бягай, яж, действай и т.н." или да използва разума си с цел взимането на адекватно решение. Следователно интелигентният и мъдър човек би бил този, който се ръководи от разума си, а не от тялото си. А когато човек употребява разума си, въпреки че ирационалноото му тяло казва друго, не казваме ли, че такъв човек също има и кураж поради факта, че е верен на това което смята за истинско и благородно (разума) независимо от това, което му казва тялото спрямо ситуацията в която се намира? Също така казахме, че мъдрият човек използва разумът си колкото трябва, а не колкото може, следователно човек който предпочита изкушенията независимо от цената не можем да наречем нито мъдър, нито куражлив, и също така не можем да го наречем и умерен, защото е попаднал в една от двете крайности, a именно, че е страхливец и не е успял да бъде куражлив (верен на своя разум) в ситуация на изкушение или страх. До тук казахме, че ако човек не е мъдър, той не може да бъде и куражлив, не може да бъде и умерен, следователно неумереният човек също така не може да бъде и справдлив, защото винаги ще се отдава на една от двете крайности, а именно на изкушението да се възползва от другите.

В случай, че решите да споделите нашата статия, ще ви помолим да прикачите името ни "Mind Transcended" като източник. 
Благодарим ви, че отделихте времето да прочетете статията ни!
Powered by Blogger.